Големия град далеч е от рая,
там птици не пеят на свобода.
Уплашени някак си бягат,
покрити от слой в прахта.

Големия град далеч е от рая,
там душата е свита на пет.
Няма в очите онази искрица,
от планините покрити със сняг.

Големия град далеч е от рая,
там си малък ,нищожен човек.
Загубен в грохот,звук на коли,
далеч от покоя,ухаещ на треви.

Големия град далеч е от рая,
там езера кристални ги няма.
И синевата не виждаш от смог,
небето над теб е с друг цвят.

Големия град далеч е от рая,
сърцето ти там не тупти.
Когато изгрева срещаш с лъчи
и те гали и милва с радост.

Големия град далеч е от рая,
там си объркан ,не си ти.
Очите не греят,душата не пее,
сезони там няма,има само бетон.


09.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ