ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител


Chi Mai / Le Professionnel



Плэйкаст  ДЖУЛИЯ БЕЛ «А КАЗВАТ ЧЕ НЯМА ВОЙНА»

 

А КАЗВАТ ЧЕ НЯМА ВОЙНА А казват че няма война а защо ли лятото когато валя, Жълт дъжд и много обилен, моите дръвчета загинаха бавно. А казват че няма война а защо ли прочетох аз вчера. Че всеки пети от рак, от червото дебело е станал. А казват че няма война а защо ли ми разказаха днес. Че в онкологията сутринта, хора обезумели се били за номер. А казват че няма война а защо ли не вярвам в това. А може би това не е война, там ти се виждаш и се биеш с врага. 29.12.2007 ДЖУЛИЯ БЕЛ    РУСКИ САЙТ http://www.playcast.ru/view/1193891/31e6e1110aab3652a05eeb40cead9aba861b1023pl  Звук: Энио Мариконе - тема к к/ф Проффесионал - интернет Изображение: Светлой Памяти... - интернет,энциклопедия холокоста,холокост Википедия,анимация. коллаж мой, далее в комментариях Текст: ДЖУЛИЯ БЕЛ

  Нагоре

тази война е по-страшна от другата..
Джулия, с болка в сърцето..
много е страшно...

А ЗА ВЪЗДУХА, ЗЕМЯТА...




ДАЛИ ЩЕ ДОЖИВЕЯ»





У гората птици нема,

избегаха от глад на юг.

Жълт дъжд вчера заваля,

листата като круши опадаха.




У реката риба нема,

умре с кормака лежи.

Вчера водата на три пъти,

цвета кат наше знаме си смени.




У морето медузи нема,

олигавиха се от петрол и ХАК.

Като кораб океански се понесе,

петно мазут и бавно изчезна.




У небето цвет - син нема,

сиво, гнусно като пепелта.

Ох, дали ще доживея,

до утре, утре сутринта.




21.10.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ

поздрав.

ЛОКАЛНИ ВОЙНИ


Днес някой твърди че няма война
а защо ли тук и там гинат деца.
И смъртта на сто и на двеста,
на атракция словесна звучи.

Днес някой твърди че исляма е враг
а защо ли други света разпределят.
И хора който говорят умират,
от инфаркт с неизвестен произход.

Днес някой твърди че е прав
и никой насреща му не застава.
Свободата е свята но фалш е сега,
аз не вярвам във таз суета.


ДЖУЛИЯ БЕЛ

20.05.07

но е факт... Лека вечер, Джулия ;)

О, Зевсе, не изливай гнева си,
смили се над тази опустошена земя.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени, химически води.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
ти не виждаш ли, лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
те нямат чувства, бързат за някъде.
Сънуват се в замъци, оградени с бетон
а душите им, празни храмове.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.

О, Зевсе, не изливай гнева си
и да го излееш, какво повече.
Те са онези хлебарки устойчеви,
ще оцелеят, изродени-мутирали.

20.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Всява тъга, поезията е за чувства и настроения...

Ние бавно се самоунищожаваме...

ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ ПРИВЛИЧА ДОБРОТО КЪМ НАС! НО ТРЯБВА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ТО НЕ ДА ИЗБИРА ВЛАСТНИЦИ А ДА БЪДЕ КОНТРОЛ...
СПОМНЯМ СИ ЗА ЕДНО СЕЛО КРУШАТА ДО СЪРНИЦА..ПРЕДИ ПРОМЕНИТЕ СА ЗАБРАНЯВАЛИ НА ХОРАТА ДА СТРОЯТ ЖИЛИЩА ЗАРАДИ ОПАСНОТО НАЛИЧИЕ НА УРАН

НО ДНЕС СОФИЯНЦИ СИ СТРОЯТ ВИЛИЧКИТЕ..КУКЛИЧКИ И ДАЛИ ЗНАЯТ ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС
АЗ ГО НАУЧИХ ОТ МЕСТНИ ХОРА..ЧУДЕХ СЕ ЗАЩО ТОВА ПРИКАЗНО МЯСТО А МЕСТНИТЕ СИ СТРОЯТ КЪЩИТЕ НА СЪРНИЦА


ТОВА Е САМО ЕДИН ПРИМЕР..САМО ЕДИН А КОЛКО ИМА


Живеех аз в страна -Ориентбулгар,
бе слънчева, от рая благодат.
Там имаше какво ли не,
море, планини докоснати от бог.

Живеех аз в страна - Ориенбулгар,
но странно проклятие тегнеше над ней.
Хората уж кресливи а покорни,
когато камшика край тях заплющи.

Аз храмове там видях и богомолци,
но те нямаха от бога страх.
Свещи палеха а вън кълняха
и зависта в очите им видях.

Един не издържа, провикна се
и в миг към него канонада.
За посмешище, чучело го взеха
и разнасяха го из цялата страна.

Живеех аз в страна Ориентбулгар,
там хората като вълци бяха.
Подхвърляха им оглозган кокъл
а те за него в бой вред мряха.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар
и пускаха сред народа - КУКА.
В мислите им влизаха, в душите,
профилактика, та смелостта да изцедят.

Живеех аз в страна - Ориентбулгар,
там рай бе, върлуваше Сатаната.
Без морал, без вяра, без надежда,
от дявола страната бе превзета.

31.01.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

ГЕНОЦИД

За осемнайсет години-геноцид,
пенсионера-осъден.
На комат хляб,на режим,
болните почти умряха.

За осемнайсет години -геноцид,
младите в нервна криза.
Порнография,наркотик,поп-фолк,
лъскави коли,силиконов бюст.

За осемнайсет години-геноцид,
четиресетгодишните-в чужбина.
Слугуващи и унизени,без закрила,
и болни се завръщат у дома.

За осемнайсет години-геноцид,
тези който говорят-усмиват.
Биг Брадър утайки събра,
геройте-жалки отрепки.

За осемнайсет години-геноцид,
в парламента,гнусен педофил.
А зад него цяла групировка,
вулгарно и брутално го спасяват.

За осемнайсет години-геноцид,
лекарствата като вълшебства.
Продават ти на килограм
и ставаш тяхна жертва.

За осемнайсет години-геноцид,
народа плаща с бедността си.
За да са най-богати те,
в Европа и в света.

2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

ubavi stihceta da gi prodalja.
kazvat ce nea voina v bagrya
lajat nali rajdanska i prodaljava
straha i lajata se izgeyberyavat

kavat ce nea voina
a vde krizi ni dokaraha do raba
90 jelio jeleto na pochna
97 ibnco gay kostov na doneba
a kzvat ce nea voina
a tez izgonenite turci ne stsl sda si go varnat za smenenite imena
horta edvam v bg oceliavat
da v zatvor prevarnaha lagrikata

a kazvat ce nea voina
ia mi kajete 400 lv kak se jivei
i gledat li se deca
i jenite ni prostituirat n aulicata

a kazvat ce nea voina decata narkomani´
gameni v ucilistata ucitelkit se prodavat
politicite na ecs gaza si davat
i naroda v robstvo nazapad i unas doprodavat hay.

a kazvat ce nea voina
sto balgaruikta zatana v govna
kazvat cei sveicaria na balkaNITE
A STANA MANGALIA NA SASTITE.

Неусетно ставаме участници в главни роли.
Живот необясним...

Моята приятелка билкарката Димка от "Самодива" твърди, че напоследък случаите от рак страшно много са зачестили. Ето, отиде си и Крушкина, мир на праха й. Отровихме въздуха и земята си, как да сме здрави???

ЗЕМЯТА УМРЯ

Крещи земята, за семената,

отнеха ги, превърнаха в сделка.

Бизнес - монопол, печат и марка,

пари, пари, пари а семената.









Крещи земята за водата,

отнеха я, затвориха в бутилки.

Бизнес, отнеха и душата,

пари, пари, пари а водата.







Крещи земята, всичко взеха,

отровиха въздуха, разбиха тишината.

И в храма влязоха, вярата отнеха,

пари, пари, пари и умря земята.





31.08.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ

- Какъв странен дъжд е валял - каза тя.

Прозореца е целия в жълто, жълто, почти

не се вижда през него.



Излезе на терасата, погледна колите на

паркинга. О, те също бяха покрити с тази

странна боя...



Жълто, жълто, тя го видя по улиците, по

пейките и къде ли..



След час го откри по листата на цветята

във вилата, където отиде.



Береше ягоди, те бяха червени, красиви,

огромни и вкусни...

Спомни си детството, неповторимото,

в онова селце, там сгушено в Средна гора...



Да, беше края на май и тя с приятелки

береше ягоди. Те също като тези бяха огромни,

червени и вкусни...



Бяха в онези запуснати от кооперацията

градини и ето бе дошъл техния час.



Облечени в пъстри, летни рокли, с кошнички

от камъш...звънлив детски смях...

Но внезапно някой извика:



- Змия, вижте змия!!!



И за миг хвърлиха кошниците, ягодите се

разпиляха по земята... А те като подплашени кошути

бягаха, бягаха...



После разбраха че било е шега, но сърцата им

още лудо тупкаха...очите им гледаха уплашено.



Толкова години минаха от тогава а тя все се

връщаше там...Да беше прекрасно и волно, бе

приказка...



Отново тя държеше в ръцете си ягоди, миеше ги

под силна струя вода на чешмата.Колко много

изяде днес а искаше още, още, още...



Но за миг се погледна в огледалото, миеше ягодите

и се гледаше...



-Но какво е това за бога? - каза тя. Устните и се бяха

подпухнали, покрити с бели ситни мехурчета и сякаш

всеки момент ще се пукнат...



Беше 6 май 1986...тя не знаеше, тя още не знаеше...





18.11.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ





ЧЕРНОБИЛ

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8268

СВИКНАХМЕ


Днес убиха момче,

просто тъй, свикнахме...

Коледа идва а някъде плач,

майка с черна забрадка.







Убиха брутално две деца,

лъчезарни, мили, свикнахме...

Лекар на катерушка обесиха,

уж случайно, много говорел.







Деца в дискотека се задушиха,

погребахме, изпратихме, свикнахме...

Наказани няма, всичко покриха

и чакат хората да забравят.







Убиват днес безнаказано,

търсят луд, за да бъде виновен.

Близките вече, сълзите изплакаха

и просто мъртви, свикнахме...







12.12.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ