Помниш ли византиецо,
онази Мария, беше отдавна.
Бе до полуда влюбен,
но тя те заряза жестоко.

Помниш ли византиецо,
как очите ти бяха кръвясъли.
Душата обзета от мъст
и прокле нея и себе си.

После ти предаде приятеля,
с него пиеше  и слухтеше.
Повишиха те,шеф стана,
това бе твоята  награда.

После дойде  онзи десети,
изкараха на светло досиетата.
Ти не спеше, не ядеше,
от страх, да не те разкрият.

Помниш ли византиецо,
онази Мария, тя бе виновна
Дето днес си елит- мърша
и си на почит и уважение.

Ето отново дойде твоето време,
доноси, агенти под прикритие.
Да слухтиш, да продаваш,
няма вече скрупули, модерно е...

14.05.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ