Михаил Шуфутинский - Душа Болит (ByZakelis)


ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител


Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ .- ИВ И АРИ»

144 1 2

;

Любов витална се развихри, два свята, планети-жар. Завъртяха се в галоп, в омагьосан кръг, без изход. Любов витална се развихри, говореха си с нежен стих. И сласт и страст, всичко изживяха, но на яве не, само на сън. Любов витална се развихри и света им стана бял и чер. Днес бяха в плен-жажда а утре змии и  черен великан. Любов витална се развихри и проклинаха се един друг. Да се откъснат,  беше късно, жертви бяха, душите в плен. 10.12.2007 ДЖУЛИЯ  БЕЛ  руски сайт   http://www.playcast.ru/view/714132/491aab979cfc8bd50868c15c9acdcf43a5721134pl

Благодаря за хубавите мигове, Джул !

СТЕЛА, СТРАННО КОГАТО ПУСКАМ ТОЗИ БОЛЕЗНЕН СТИХ, ПОЛУЧАМ НА ЛИЧНИ ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ, ОТ БЛОГЕРИ..ТЕ СЕ ПОЗНАВАТ В ТОЗИ СТИХ!
СТИХ ЗА ЗАВИСИМОСТИТЕ И ОПАСНИТЕ ПОДВОДНИ КАМЪНИ В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН СВЯТ

Тази творба е за двама мои приятели от друг сайт.За тяхната голяма любов в сайтовете,започнала преди години и превърнала се в ад и за двамата.Ари е невероятна поетеса,огромни знания,финес но живее в кошмар.
Спомням си думите и как е била една весела,жизнена но после,без сън, обсебена,няма живот.
Мразеха се и се гониха със стихове,ту пишеха страстно,ту пълно с омраза.Никога няма да ги забравя,те бяха в омагъосън кръг и нямаше изход от него

Свят вълшебен и коварен,
лица прикрити зад екран.
Мисъл -меч, война се води,
гвардейци - черни, бели.

Свят вълшебен и коварен,
този уж ти е приятел.
Но в миг над теб канонада,
той бил роб,нямал свобода.

Свят вълшебен и коварен,
фойерверки, нежни думи.
Подаръци, отрупват те с любов
и ти немееш щастливо упоен.

Свят вълшебен и коварен,
жестока битка да си пръв.
Препъваш някой, друг заплюваш,
важно днес да си горе- връх .

Свят вълшебен и коварен,
миг-магия и си в плен.
И макар той да е опасен,
щастлив си да е твой дом.

с обич ДЖУЛИ

Не помня колко пъти съм си я пускал

Потемнеет серебро, померкнет золото,Поизносятся и вещи и слова.Из альбомов улыбнется нежно молодость,Из-под плит проглянет тихая трава.Все на свете перемелется, век сменится,Пронесутся годы, словно с горки вниз.Только ты, душа, суровой жизни пленница,Из меня, как из темницы, смотришь ввысь.ПРИПЕВ: Душа болит, а сердце плачет,А путь земной еще пылит.А тот, кто любит - слез не прячет,Ведь не напрасно душа болит.А тот, кто любит - слез не прячет,Ведь не напрасно душа болит.То ли цвет черемух, то ли снег посыпетсяНа каштановые волосы твои.Скоро время, зверь невидимый, насытитсяИ уйдет, оставив сердце без любви.Потемнеет серебро, померкнет золото,Поизносятся и вещи и слова.Из альбомов улыбнется нежно молодость,И окажется, душа еще жива.ПРИПЕВ: (2 раза)

Каквото и да се е случило с любовта им, ... не бива това, ... УБИВА!

И песента и стиха....!!!

много ме трогна стихът ти, мила Джулия...
и прекрасната песен... прегръщам те...
най-сърдечно...

ТЯ МИ ПИШЕШЕ ЧЕ Е МЪРТВА ЧЕ СВЕТА ЗА НЕЯ НЕ СЪЩЕСТВУВА! ЗА ТОВА КАКВА ЖИЗНЕНА ,СВЕТЛА И ОБИЧАНА Е БИЛА А СЕ Е ПРЕВЪРНАЛА...
СПОДЕЛЯШЕ ЗА ТОВА ЧЕ ГО Е ПРОКЛЕЛА И ЧЕ ТО ГО Е НАСТИГНАЛО И ЧЕ ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ВЪРНЕ НЕЩАТА


ТЕ СЕ ОБИЧАХА ПО СТРАНЕН И ЖЕСТОК НАЧИН...НЕ МОГА ДА ГИ ЗАБРАВЯ ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


И няма нощ и няма ден,
по клавиши пръстите се гонят.
Страст, амбиция, суета,
превзели днес са таз душа.

И няма нощ и няма ден,
флиртува, влюбва се, умира.
За короната кралица да е тя,
обсебена, попаднала е в клопка.

И няма нощ и няма ден,
душата ту ражда се - ФЕНИКС.
Любов и сласт рисува - магия
а после съкрушена в миг се срива.

И няма нощ и няма ден,
мисълта е там в света измамен.
Героиня ту на пиедестал,
ту бутната в калта умира.

И няма нощ и няма ден,
попаднала е във виртуален свят.
Ту красавица неземна - ФЕЯ,
ту вещица жадуваща за мъст.

И няма нощ и няма ден,
на света илюзионен жертва.
Пристрастила се е тя - наркоза,
от лудите по-луда - не е тук.

06.04.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ

КАКВО Е ЛЮБОВТА? ВЕЧЕН ВЪПРОС И МНОГО ОТГОВОРИ НА НЕГО! ЗАРЕЖДАЩА ЕНЕРГИЯ КАТО ДЪЖД ПРОЛЕТЕН И ГРАДИНАТА ПРЕЛИВА ОТ НЕВЕРОЯТНИ БАГРИ И АРОМАТИ
ДОВЕРИЕ И ОТДАДЕНОСТ И ОЧИТЕ СЕ ГЛЕДАТ С НАСЛАДА И ЗАВИСИМОСТИТЕ СА ДАЛЕЧ, ДАЛЕЧ ОТ ТУК
ЧУВСТВОТО ЗА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЯКОЙ СЕ НАКАЗВА ОТ СЪДБАТА И СЕ ПРАЩАТ ИЗПИТАНИЯ И МНОГО БОЛКА..ДОРИ РАЗДЯЛА, ЗАГУБА...ТАКА КАЗВАТ МЪДРЕЦИТЕ...


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

МУЗО - ФЕЯ
Той я измисли от плът и кръв,
нарисува портрет, после друг.
Той извиси я нависоко до Бог,
после хвърли я на акули за стръв.
`````````````````````````````````````
Той я измисли от плът и кръв,
но бе жаден за оргия, разгул.
И хвърли я гладиатор на арена,
пръста сочеше ту нагоре, ту долу.
`````````````````````````````````````
Той я измисли от плът и от кръв,
за нея се превърна в Калиостро.
Магия, интриги, ден и нощ,
сновеше в света и гореше.
````````````````````````````````````
Той я измисли от плът и кръв,
тя превърна се в негова фикс - идея.
И на своята свещена МУЗО - ФЕЯ,
стана той роб, дрогиран в плен.
``````````````````````````````````
ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЗА ЧЕРНАТА СТРАНА НА ЕДИН СВЯТ

Виртуален свят, бяло и черно,
игра на страст , комар и разврат.
Ту принцеса облечена в бяло,
ту робиня обезглавенна на ешафод.

Виртуален свят, бяло и черно,
радост висша открила любов.
Друг от ревност, сън го не хваща
и черен, проклет му е деня.

Виртуален свят, бяло и черно,
ту кръстове с хора разпънати.
Ту смях лудешки, в ефир кънтящ,
ту веселба, по детски наивна.

Виртуален свят, бяло и черно,
рицарска битка за чест.
Ту куртизанки разгонени, викащи
и търсят в лотария печеливш билет.


07.04.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Знаеш...