Погледнах към небето
а то толкова красиво.
И синьо, синьо,
душата там ми затанцува.


Погледнах към тревата
а тя с роса е, сутринта.
И зелена, зелена,
с душата ми блаженно сля.


Погледнах към морето
а то толкова безкрайно.
И синьо, синьо,
душата ми заплува там.


И ето чудо, реалност бе
а влюбена не бях.
И сля се и небето
и тревата и морето.


И всичко затанцува,
блаженно свисше развълнува.
И бях щастлива,
миг когато душата ми ликува.



ДЖУЛИЯ БЕЛ