Когато станеш на дванайсет,
света отваря за теб.
Емоция залива, зениците отваряш
и влюбваш се за първи път.

Когато станеш на двадесет и четери,
сърцето ти гори от страст и обич.
Откриваш истинската си любов
и фламенко с нея затанцуваш.

Когато станеш на тридесет и шест,
емоция с мъдрост се борят.
Жънеш чар, покоряваш свят
и сякаш света е необятен.

Когато си на четиресет и осем,
във теб събужда се духът.
И ти твориш като последно
а на суетата обръщаш гръб.

Когато станеш на шейсет,
тихо в теб пристъпва мъдростта.
На амбицията гледаш иронично
и береш плодовете на есента.

Когато станеш на седемдесет и две,
живота ти виси на косъм.
Да прекрачеш прага или не,
ти...само ти решаваш.

Когато станеш на осемдесет и четери.
Към миналото все се връщаш.
В бъдещето не се виждаш,
затваряш се, озърташ се самотен.

Когато станеш на деветдесет и шест.
на смърта гледаш с присмех.
Та ти прецакал си я до днес,
какво повече, да те взима...ех.

06.08.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ