Да, стар си вече и самота, самота...
Гледаш се в огледалото, не си ти, не си...
Къде е блясъка на очите ти, усмивката ти, къде?

 Край теб света като луд се върти, но ти...
Далеч си от него, сякаш някъде отстрани
и самота, самота...

 Какви мечти имаше, колко много от тях
се сбъднаха и какво от това, какво...

 Ето вчера погреба приятеля си, преди
 няма и година брат си, жена си...
В душата ти нахлу болка, гняв а после дойде
онова страшното...безразличие...

Тях ги няма и какво от това, света все се
върти бясно, бясно...

 И какво от това че ти бавно, бавно се пре-
връщаш в товар, ненужен, непотребен, в
тежест и пречиш,пречиш...

 Ето младите, забързани, побъркани от стрес,
от проблеми,от отговорностти...

Да, те ти завиждат, за това че никой не те
пришпорва,че никой не гледа да те прецака и
ти хоп ...на дъното.

 Да те прекара някой, едва ли ще успее, освен
може би смъртта.Онази уж страшната, с разпу-
снатите коси вещица.Но ти не се страхуваш от нея,
странно защо ли?
Но само се питаш всяка минута, всеки час в самотата
на своя ден:

 -  Защо бе всичко това, защо???

 Битка за връх, колко победи имаше и падения, всичко
имаше и какво от това, какво...

 Ти си стар вече и самота, самота...

12.11.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ

 http://www.playcast.ru/view/1400339/9a90db89981c3e04533281eab978de45afe33cb1pl