";

";   ПИСМА ПИСМА ОТ АМЕРИКА   -Ти си толкова добра с мен! Не ме познаваш, но аз веднага усетих...ти си прекрасен човек! Трудно днес може да откриеш такива, трудно! Би ли повярвала, че аз съм актриса? Играех преди години и във „Военния театър” – София. Но заради кариерата на съпруга ми се върнах в този град. Назначиха го на висока длъжност и аз къде...в нашия театър. Днес има празник там и аз те каня с мен. Да те представя, да те видят, и ти тях. Днес бях на лекар.Все ми чистят едни полипи и колко ли още ще живея? Все плача, но не за болестта, за моя внук плача! Умен, красив! В Америка отиде да учи. Никой не вярваше, че като прати писма с документите си по пощата, ще го изберат. Но на... получи покана, че е приет, стипендия му дадоха и замина. Беше добре тогава! Всяко лято си идваше, почиваше си. Когато завърши, от управата пратиха покана на родителите му и разходите им поеха. Да ги поздравят за успеха на сина им! Голяма радост, голяма гордост ни беше това дете! В секи месец пращаха от училището отчет - какво е похарчено, до цент. Завърши с отличие и веднага му намериха работа.И сега само тъжни писма пише и аз все плача! Престижна работа, задължили го в голямо жилище да живее, елитен квартал, скъпа кола... И то накрая, за него нищо не оставало. Заробиха детето ми там, ще се разболее И все пише как и това лято няма да си дойде да го видя! Разказвам на приятелки за него, а те се смеят. Не ми вярват, не вярват! Но ти си добър човек, разбра ме! По очите ти виждам, разбра ме! Хората са заслепени...само кариера, пари виждат. И не вярват, когато душата ти плаче! Не вярват!   28.10.2012 ДЖУЛИЯ БЕЛ

електронна книга ДЖУЛИЯ БЕЛ - "СТРАННА ЖЕНА"


ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ... на книжен носител


СКЪП ПОДАРЪК -КЛИПОВЕ ОТ DEMIDIIN


АНТОЛОГИЯ "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ" НА АВТОРИ ОТ BLOG

"....Хората са заслепени...само кариера, пари виждат. И не вярват, когато душата ти плаче! Не вярват!...."
Да кажеш, че е от бедност - ама не само...Душите обедняха...
Поздрави за силния разказ!

Много ми хареса разказа ти!

там някои от тях успяват да реализират мечтите си,а други не успяват,но въпреки това не искат да се завръщат в България,която за тях е бедно и безперпективно място за личностно и кариерно развитие.Поздравления за разказа!:)

Много силна история.Напомня ми на мен,майка ми ... на нашето семейство.Всички тези чувства,очаквания,сълзи,които нямат цена.Колкото и пари да ти дават там - не могат да заменят липсата на любим човек.Поредния силен коз,които вадиш от ръкава си,Юлия :)) Хлапето е тук :)) BRAVO!!