Виждаш ли онзи там...върви и замята крака си! Какъв инструктор бе - най-добрия! И да знаеш,всички нас в тази професия това ни чака - от  стреса, от напрежението.
Нима е лесно! Какви ли не хора шофьори искат да станат Едни са добри,родени са за това.Реагират бързо,инстинкта им на шест.Но други едни, повярвай ми - не стават! И до професия е, това съм забелязал. Лекар и учител - просто не стават! Ти му казваш наляво, той върти волана надясно.Все съм се чудил защо е така! Не ме чуват,не се подчиняват,все обратното правят.
А за нас инструкторите легенди се носят! Филми правят,книги пишат. Матерял за нас колкото искаш.Пътешествениците от някога ряпа да ядат!
Всеки ден все нещо ще се случи.А с колко съдби се срещаш - брой нямат!
Гледаш го шеф на фирма, важен,солиден.Но при мен - мишка. Една листовка не може да реши.И ме гледа уплашен,срам го.А на мен ми смешно,смешно...
А за жените да не  говоря! Кипрят се, важничат. Уж случайно разголят крак, деколте. Та аз да не съм от желязо! Дон Жуан има да ми завижда!
Онзи ден с една медицинска сестра ...добре си изкарахме.После цяла нощ секс, секс.Чувства нямаше.А на сутринта-закуска в леглото ми носи.Блаженство!
И теб те харесах, още как те видях! А ти една такава дива, неуправляема.Акъла ти бръснач, но шофьор ще прощаваш- не ставаш! Все си някъде другаде...
Но ми е наслада да те слушам. Затова, все те карах да ми говориш.И ми интересно, забавно. Скука няма!
Затова и на вътрешния изпит те оставих.Не искам да се разделя с теб.Ето, семейството ти замина на почивка, а ти  тук при мен.
Идва мъжът ти онзи ден и ме моли! Той те записал насила за курса, той бил виновен...Нямало да караш колата, просто само книжка да вземеш.
Гледам го и му казвам:
- Не става! Имам си принципи.Вие отивате на почивка а тя с мен..да се учи!
Как да се разделя с теб! Усмивка ми носиш, шеги на килограм. И ми хубаво, хубаво...!

11.11.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ