Пет бала са вълните,

хладна утрин, слънцето изгря.

А аз щурмувам дръзко, смело,

морските вълни, знамето е черно.

Пет бала са вълните,

брега е пуст, шезлонги само.

Гларуси над мен крещят,

прелитат близо, страшно стана.

Пет бала са вълните,

една издигнаме, видях се победител.

Но друга за миг ме повали,

с грохот смаза ме, изпаднах в беда.

Пет бала са вълните

 и ето една яка ме заля.

Зашемети ме, нагълтах се с вода,

за миг помислих си " край...умирам".

Исках да извикам, не успях,

въздуха ми спря, страх превземе.

Това е края, дали ще разберат,

че липсвам, че се удавих и ме няма.

Но сила някаква, не знам каква,

заповеди взе да ми раздава:

- Стегни се, хайде, без страх,

изтласкай се с ръце, крака и ...

Пет бала са вълните

 и чудо стана, на пясък стъпих.

Въздух си поех, не вярвах,

че жива съм, боже... оцелях!

18.09.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ




РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1347279/1f16b583886dc610c8794c9b67e95a2bff9bfbdepl