ЛЮБИМИ ТВОРЦИ В BLOG BG



СТЕФАН ЧЕРНОКОЛЕВ  -pontis 
          
--------------------------------------------

Плэйкаст «За няколко стръка трева»

АВТОР - http://pontis.blog.bg/poezia/2010/05/09/za-niakolko-stryka-treva.542037

 

Внезапна, безкрайно добра. Стремителна, с връх от горяща стомана, ослепително пряма. Летяща, право в целта.   Сплавта безпогрешна. На няколко капки вода, втвърдени от вяра, истинска и трептяща, проникнали в моята пукнатина.   Разтварям се в тези туптящи сърца И искам така да остана - бавно потъваща сфера в изгрева на твоята далечина.   Да бъда трева, поникнала от влюбени семена под твоите сигурни ходила. От малките стръкчета мен да намираш по пътя си. Устремен.   Тежестта непосилна на твоята воля по малките стъбла да пренеса, и да се изпаря, удовлетворен в оранжевата синева.   Да се изпълня с вярата и смелостта, за да поникна пак от черната земя. Отпечатък неравен, грапав, от любовта ти обгорен.   В белега благословен, на твоята следа   АВТОР - http://pontis.blog.bg/poezia/2010/05/09/za-niakolko-stryka-treva.542037 ------------------------------------------------------------- РУСКИ САЙТ pontis - «За няколко стръка трева» http://www.playcast.ru/view/1224204/eb4dfad5502f7f84fd308c459b86ef1fb5e65243pl     Звук: Токката Поль Мориа - Токката Поль Мориа http://www.playcast.ru/uploads/2010…68.mp3 Изображение: стръкче трева - http://martinna.wordpress.com/2009/04/ http://www.playcast.ru/uploads/2010…62.jpg Текст: http://pontis.blog.bg/poezia/2010/0…542037

...

Също много харесвам стиховете му.

Поздрави за чудесния стих! ;)

Страхотен подарък си му подготвила, Джул! С удоволствие се присъединявам и аз! Не пропускам да прочета стиховете му! Днес е Стефанов ден. От сърце му пожелавам да е много щастлив! Той го заслужава. Поздрави и за теб, Джул!
Ти знаеш как да зарадваш човек!

Стиховете му наистина го заслужават!
Мистериозни, кодирани, необичайни и толкова различни...
остават в теб, като вирус, от който не можеш да се излекуваш...

поздравления за вас... и за чудесния избор, Джули...
от сърце...

04.12 11:39 - Евангелие

автор: pontis категория: Тя и той
прочетен: 352 коментари: 8 гласове: 18
последна промяна: 04.12 11:41





Ще ми позволиш ли?

Да те докосна.. по колена

Спокойни и бели...

Да ги осмисля.



Да се пропусна

Някъде в теб,

Претворен

В непремислие.



Ще ми дадеш ли причастие

От трохи,

Потъващ в олтара

от щастие...



Ще ме преведеш ли през

Всяка гора

Брулеща ме

С тръпчиви листа...



Ще ми позволиш ли

Да те разкрия до кръста....

А после да го целувам



Без устни....

8.04.2011 12:07 - Невероятна

автор: pontis категория: Тя и той
прочетен: 332 коментари: 1 гласове: 29
последна промяна: 08.04.2011 12:27




Чиста, бяла, сребриста,

недокосната.

Летяща като конкиста

в планинска река.



Блестяща, с правилна форма,

езерна, елипсовидна,

търсеща устието

на Амазонка.



Съсредоточието, невероятно

на самата теб.

Оцеляло въпреки

цялата еволюция.



Две шепи вода, и стичащи се

по скулите капки.

Чиста, без следа от бръчки.

В световната тишина.



Ароматът на мисълта,

между камъните, изплъзваща се хармония

в една малка

ръка.



Нежността, водовъртежи от смях.

И, вечността.

05.10.2009 05:10 - Покори ме

автор: pontis категория: Поезия
прочетен: 667 коментари: 24 гласове: 8


Покори ме

Не беше толкова трудно,
Беше даже сигурно приятно,
Когато се докосвахме,
сред топлите тела отрупани със страст.

Отнасяш моите целувки
Тях лесно давам, даже е приятно
Видя ги, почувства колко много имам и си взе,
и беше хубаво дори.

Сега във тебе пак се вглеждам,
Когато спомените си разглеждам,
В албума ми от страст
поизбледнял.

Красивото лице е още там,
И думите, които някога ти казах,
Очите ти, ръцете, въздишките
Във тишината, разменени.

Докосването също, и моите
Ръце, проучващи те с часове,
И твоята усмивка, играеща като дете.
Дори намирам още устните ти две.

Но след това поглеждам в мрака,
Оставам за секунда-две,
Не съжалявам, но ти оставаш там,
Сред снимките, и моите отминали ръце.

Да, покори ме, беше даже сигурно приятно,
Кратко. Напускам бойното поле,
Отнесе мойто знаме, в красиво вдигната ръка,
поднесено във плен.

Но другото остана, разхвърляно, неподредено в редове,
Невероятно, в различни странни цветове,
Изплетена с години морска пяна снежно бяла
Под призрачно безлунното небе.

Росата взе, но не откъсна
Бодливите ми цветове.
След себе си, забрави,
Излишната ми вещ- едно сърце.

04.10.2009 16:16 - Докато ми казваше нещо

автор: pontis категория: Поезия
прочетен: 197 коментари: 3 гласове: 3



Докато ми казваше нещо.


Беше покапала по пръстите ти.
На малки капки, по връхчетата.
И се топяха. Пред очите ми.
А очите ми се разширяваха.

Ти не беше забелязала.
За щастие.
Че пръстите ти са сладки.
Докато ми казваше нещо.

Купувам си пакет солети.
И гледам навън, докато падат листа,
Солени са. Хрускат в устата ми.
Искам да докосна малките капки.

Сметана.

18.06.2010 21:58 - Когато си боса

автор: pontis категория: Поезия
прочетен: 739 коментари: 16 гласове: 33
последна промяна: 18.06.2010 22:01



Когато си боса,
въглени правят хоро.
Славеи в ливреи
измислят любовни песни.


Когато си боса,
бленувам твоите ходила.
От огъня оцветени изникват
дълги крила.


Когато славеи обличат ливреи
червени като жарта,
ставам прав, за да пея.
Ти стъпваш с боси крака.

08.06.2010 14:58 - Кактуси на зърна

автор: pontis категория: Поезия
прочетен: 483 коментари: 9 гласове: 28
последна промяна: 08.06.2010 15:06


Кактуси на зърна


Естествено твоите.
Деца на устните.
Жадни за моите.
Предпочитам ги сухи и твърди.

Предпочитам ги горещи,
тръпнещи, сред гаснещото слънце,
сред топлината на дюните,
или в делтата на Амазонка.

Намерих ги в дъжда,
когато пръстите ти стисках в моите.
Когато съвсем очаквано времето спря,
за да останат само твоите.

Мои, завинаги, точно така.
Наситено оцветени, пред умерено горещия ми дъх.
Съблечени, изправени, горди.
Естествено твоите. Кактуси, на зърна

25.04.2010 14:00 - Мокро синьо

автор: pontis категория: Лични дневници
прочетен: 667 коментари: 11 гласове: 33
последна промяна: 25.04.2010 17:28



Трепетно и търпеливо,
се пукат и жадно отскачат,
Докосват и пръскат,
Големи и малки, но винаги перфектно кристални.

Отдават сърцата на своите сфери,
а периферията- превръщат в дъга.
И стичат се, в гладка нестройна следа, от
нереалното огледало на струята горещина.

Кактусите, но не онези в пустинята Атакама,
целите в пяна, любопитно подават глава,
проникновени, разкошни, втвърдени,
жадни за топлина.

Палаво и закачливо,
замислено тръпчиво,
смели, загадъчно метафизични,
острови сред топлата мъгла.

А малките сфери, все повече и все по-горещи,
се стичат по нежните рамена,
и все по-настойчиво, прозрачни и чисти,
отнасят със себе си ухание за красота.

Ефирно, по малките тръпчинки, по ходилата,
или по дъгите на бедрата,
по съкровенията нежни на устата,
преди да отлетят в далечината.

Тръпнещи, преливащи, разполовени,
като дилемата, изправена пред мен-
дали от езерото, капките нега да пресуша,
дали със дъх да спра секундната стрелка,

или,

в прииждащата прелест на вълната
да скрия с устни хълмовете колена.

03.06.2010 21:24 - Трудно проходимо

автор: pontis категория: Поезия
прочетен: 664 коментари: 11 гласове: 21
последна промяна: 03.06.2010 21:41


(на Джулия Бел)


Каменна улица.

Може би моята.

Влива се успоредно, почти,

или се пресича, на кръстовище, с твоята.



Камъните се редят, еднакво кръгли,

блъскат се един във друг, и пращят, като яйца.

Спомнят си някогашното аз,

Времето на скали.



А ние стъпваме, все още,

или се спъваме.

Спираме се, отстояваме,

непреодолимо всеотдайно, своето непостоянство.



Протягаме се отчаяно, за да се хванем, за тях.

Стъпките броим,

от каменните резки,

по изранените си гърди.



Камъни, като канари,

порастнали внезапно или очаквано бавно,

изправени пред нас, в нощта като луна

или рано призори.



Големи и кръгли, като мечти.

Ръбести и твърди,

наредени в правоъгълна форма, като фаланга

от споделени съдби.



Минаваме между тях,

като по чудо оцеляваме още

в натрошения изстрадан каменно

прах. Или си внушаваме.

Благодаря и на ckarlet, sestra, anibel... за добрите думи. Скъпоценно е да имаш поне един читател... :)

СТЕФ, ПРОСТО СТИХОВЕТЕ ТИ ДОКОСВАТ И СЕ ВЛЮБВАШ В ТЯХ..В МУЗАТА ТИ..В КАКВО ЛИ НЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Невероятна поезия! Изключителен ум! Въображение на магьосник! Възхитен съм!