Стоиш пред мен, дъхът си спрял,
с очи премрежени от страст ме гледаш.
Спомени за минал сладък грях,
магнетично безумно в нас преминал.

Стоиш пред мен, дъхът си спрял,
харизматичен, непонятно мил.
Жени видял и бил и пак,
все мен си искаш още,още.

Стоиш пред мен, дъхът си спрял
а толкова години край мен кръжиш
Уж разделени от погубващата страст
а все се искаме, макар и остарели.


Стоиш пред мен, дъхът си спрял,
съдба-кармична ли е тя, каква е.
Времето преминаващо като в галоп,
не може душите ни още да разкъса.


ДЖУЛИЯ БЕЛ
18.08.2007