Ю.Левитан 22 июня 1941 

константин симонов

* * * Жди меня, и я вернусь. Только очень жди, Жди, когда наводят грусть Желтые дожди, Жди, когда снега метут, Жди, когда жара, Жди, когда других не ждут, Позабыв вчера. Жди, когда из дальних мест Писем не придет, Жди, когда уж надоест Всем, кто вместе ждет. Жди меня, и я вернусь, Не желай добра Всем, кто знает наизусть, Что забыть пора. Пусть поверят сын и мать В то, что нет меня, Пусть друзья устанут ждать, Сядут у огня, Выпьют горькое вино На помин души... Жди. И с ними заодно Выпить не спеши. Жди меня, и я вернусь, Всем смертям назло. Кто не ждал меня, тот пусть Скажет: - Повезло. Не понять, не ждавшим им, Как среди огня Ожиданием своим Ты спасла меня. Как я выжил, будем знать Только мы с тобой,- Просто ты умела ждать, Как никто другой. 1941 http://www.youtube.com/watch?v=XTp2496bKR8&feature=related Русские поэты. Антология в четырех томах.  Москва: Детская литература, 1968 ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ Е НАЙ-ВЕЛИКОТО В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ! СЪС СИЛАТА СИ СПАСЯВА МИЛИОНИ СЪВЕТСКИ ВОЙНИЦИ, ВСЕКИ  ЕДИН ОТ ТЯХ ГО НОСИ ДО СЪРЦЕТО СИ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЧЕ МУЗАТА НА ПОЕТА, ОНАЗИ ЗА КОЯТО ТО Е НАПИСАНО, НЕ ГО ЗАСЛУЖАВА...

велико стихотворение...
бях тук...

ДА БЕШЕ ИСТИНА

Ти не знаеш, ти просто не знаеш.
Беше отдавна,много отдавна...
Тогава те видях за първи път и се влюбих...
Да, ти слизаше от колата,беше облечена в червена рокля на точки.Погледна ме,аз занемях, а ти просто отмина...
След година, някой ми каза, че си близка...много близка с моя брат.
Помня каква ярост обхвана душата ми.Бях бесен,молех се това да не е истина,просто се молих
Помня как го хванах за ревера на сакото,крещах, а той отричаше...
Знаеше колко те обичам...беше скован от страх - целия.

После...после,свикнах,все пак бе близо до мен.
Ти ми се усмихваше,бяхме вече приятели...
Пиехме руски чай,както днес тук.
Ти все говореше,говореше, а аз просто те слушах омагьосан

Веднъж ти разказах за скандала в къщи,който вдигна жена ми.Някой и говорил че с теб сме любовници
Тя крещеше,заплашваше..какво ли не каза, а аз само се смеех..

После и казах шеговито:
- Дай, Боже, да беше истина,дай...
А тя се усмихна и поклати с глава...

20.09.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ

----------------------------------------------------

СТРАННА ЖЕНА

-Каква странна жена - казваха за нея...
Не беше блестяща хубавица, но винаги твърдяха
за нея че е най...най...най...
Не беше най-умната, но винаги говореха за нея
че е недостижима с остротата, прозорливостта
на ума си!
Не беше най-изисканата в обществото, но странно
на приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата...
Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество!
Никой не можеше да си обясни харизмата , с която покоряваше!
Минаваха дни, месеци, година и все говореха за нея!
Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата и
от перли!
Помня новогодишната вечер...шумно, весело, празнично...
Но в миг всичко замлъкна...някой нов ме попита:
- Какво става за бога?
А аз се усмихнах и казах:
- Замълчи, погледни нататък...тя танцува...


10.09.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ

--------------------------------------------------------

ОПАСНА ЖЕНА

-Тя е опасна жена, повярвай ми! Имал съм много в живота -и то какви ли не...Вятърничави за ден, личат си веднага.Все се смеят, бутат се в теб и те гледат жадно.Не ревнуват, не ти дотягат.Пръстите на ръцете им - едни такива пухкави, къси, сластни жени, нямат задръжки и хубаво е с тях, спокойно!

Други има едни властни. Все искат да те обсебят, притежават. Гледат на теб като на вещ, купена от магазин. Искат да те мачкат като пластелин и каквото ти кажат – маршируваш. Страшно става с тях, когато трябва да ги оставиш. Лоши, зли, не могат да си простят, че някой им се изплъзва.

А има жени, такива едни покорни, като агнета! Те те слушат в захлас и ти се радват. Не са много умни, но с тях се чувстваш мъж.Все ти се иска да се грижеш за тях, да ги закриляш, да ги обичаш! А те благодарни и те вдигат на пиедестал! Обичам такива жени, най-добрите за мен! Идеална любовница!
За тях ти си бог и ти хубаво на душата, грееш!

Но „З..” е опасна жена, много опасна, всеотдайна. За теб света ще обърне,семейството ще зареже.За нея си само ти и нищо друго!

Тя не е изживяла любов, не е виждала истинска ласка,обич.За нея твоето внимание е дар, а тя камикадзе, всичко ще жертва!

Знаеш ли, аз имам много красива жена, а децата ми умни, кротки ... Всичко в семейството ми върви по мед и масло и съм щастлив с него!

Но „З..” може да разбие този мой свят на хиляди стъклени парченца!Затова онзи ден и казвам: „- Мила, моля те дотук! Просто знай, беше едно увлечение и нищо повече.

Ти си красива, умна, обаятелна жена! Мъжете въздишат по теб, обожават те! Когато минаваш край тях, дъха им спира, а в очите им чета похот, желание!”



Няма да се спася, да знаеш! Ще изгоря с тази жена.Само не мога да си простя, как така? Уж съм вещ в тези неща, но на...съдба! Уж съм знаещ, видял, опитал но на...



25.10.2012

ДЖУЛИЯ БЕЛ

-----------------------------------------------

КАКВА ПРОМЯНА

Каква промяна,само каква! Погледни я,сякаш е на двайсет и цъфти,цъфти...
Очите и греят като звезди, а усмивката не слиза от лицето! Погледни походката-сякаш на земята не стъпва!
А само преди година, бе друга, съвсем друга...
Спомням си очите. Как гледаше-хишник.И все търсеше своя жертва да ухапе, да се забавлява и да се смее-крещящо,като луда!
Спомням си, как веднъж вървеше срещу мен, аз не се отместих, а тя просто ме отнесе.
А как присвиваше очи, когато някой се похвалваше с придобивка,къща,кола...
Дни наред интригантстваше, ровеше и настройваше околните към този щастливец.
Винаги харесваше най-хубавите мъже,най-чаровните.Но беше по скоро приятел с тях,не друго.
О, как говореше, издигаше ги на пиедестал , а те сияеха от възторг!
Каква промяна, само каква! Това не е тя,не е...За месец два,свали двайсет килограма.Изхвърли и подари всичките си дрехи,обувки,чанти...
Каква промяна, само каква!
Бе се влюбила, до полуда!

02.10.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ

-----------------------------------------

ЖИВ СЪМ

Виж портрета на жена ми,виж го!А колко млада си отиде от този свят и красива,красива...
Всяка сутрин се събуждам,усмихвам и се..до мен е,чувствам я...душата ми сгрява!
Каква жена беше,каква! Усмихната, с бяла забрадка и като запретнеше ръкави, какви баници точеше!
Къщата пълна с народ и смях,глъч,олелия...
А днес никой, нито от Пловдив, нито от Пазарджик идва...никой! Нямат време казват-бизнеса важен,работа,работа...Внуците и те не идват
Така е в живота,като стопанката на къщата я няма!
Помня, кога я загубих. Мина ден, два, а аз ни в живите, ни в умрелите.Лежа и не ставам,не ми се живее.Молих онзи там горе и мен да прибере, да ме вземе...
Но една сутрин,отварям очи,погледнах снимката на стената и нещо стана с мен! Сякаш някой шамар ми удари, не зная какво беше...
И като станах, умих се вънка с ледена вода-зима беше.Облекох чиста риза и сякаш нов човек станах!
Впрегнах кончето с каручката и като го подкарах...
-Жив съм -казах-жив съм!
В нашето село,махалата ни, все вдовици останаха и аз по цел ден ту на тази помагам,ту на онази.
Благославят ме,готвят ми,на ръце ме носят!
Ето днес заклах шопара, а те тепсикeбапа,наденичките,кървавицата, всичко приготвиха! Помагаме си взаймно и оцеляваме, че децата,унуците все далече,далече...
А вечер,като си легам,пак я поглеждам - там на стената. Доволен,щастлив и благодаря !
Не се сринах,не! ЖИВ СЪМ!

30.09.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ

---------------------------------------

НО...

Той е прекрасен Джу, просто прекрасен!
Очите му греят, лъчи, лъчи...в тях плуваш.
Той дори не говори Джу, без дъх и ме гледа...
А аз сияя, сияя...това любов ли е?
Той е чаровен Джу, харизматичен,
такъв един..неустоим е...
И всяка минута, секунда е в мислите ми.
Дори на сън разговарям с него...
обсебена ли съм...какво е...
Знаеш Джу, красива жена съм
и мъжете край мен пощуряват.
Очите им жадно все ме опипват
а в мислите им похот чета...
преситила съм се отдавна.
Той е добър Джу, много добър...
галантен и танцува прекрасно.
Днес бях с него в онова кафе,
знаеш го..там до реката.
И ме попита Джу,дали мога
назаем да му услужа с пари...
сумата бе доста голяма.
Сякаш стреляше от упор в мен
а аз просто...не бях жива.

29.07.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ

------------------------------------------------------

СТРАННО ПРИЯТЕЛСТВО

Странно как всичко се срути! Бе приятелство,

бе доверие, бе нещо повече, но си срути...



Тя не знаеше защо, как изведнъж това стана.

Как нейното вътрешно "Аз" просто прекъсна ве-

ригата и край...



Беше болезнено, при мисълта за него очите и

се насълзяваха, сърцето и се свиваше на пет

и болеше, болеше, болеше...



Но онова отвътре, жестоко, безсърдечно каза

"НЕ" и всичко свърши...



А как странно започна това необикно-

венно приятелство...как...

Бе късна вечер някой и писа да отиде на

онзи адрес във виртуала и да види нещо важ-

но за нея.

Да, тя бързо го направи и това което видя бе

нещо неописуемо, нещо което я остави без думи...



Гледаше и не вярваше на очите си!Един непознат,

съвсем непознат бе направил картини за нея, посве-

тил ги на нея, нарисувал за нея...



Тя му писа с възторг и го попита, защо точно за нея а

той отвърна толкова странно:



- Не питай, просто не питай...



И от този миг сякаш започна чудо.Сякаш той четеше нейните мисли и рисуваше, рисуваше...

Сякаш бе нейна сянка и тя го чувстваше в мислите си, в сърцето, в душата си...



Да тя го разпозна..това бе нейн брат, обичен, нежен, любим...

Тя се влюбваше в друг а той стоеше верен край нея...

Тя пишеше стих за друг а той нищо, просто мълчеше



Странно, помисли си тя, как едни чувства идват, раз-

търсват душата ти и мине не мине време сякаш не е

било, дим и няма ги...



А други, който са те зареждали, топлили, били са ве-

рен твой страж. А ти просто дори не си ги забелязала...

И когато вече ги няма, сякаш се събуждаш от сън...от

дълбок сън и не вярваш, че не си ги оценил.



Странно как вътре в теб свети зелено, зелено, зелено...

И пътищата са отворени и усещаш мирис на бор и чу-

ваш песента на птици

Но изведнъж, странно защо почва да свети сигнално

жълто а после идва червеното и край...



30.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ



--------------------------------------

ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОЩЕ НЕЩО

- Какво е приятелството Микоян?

Представи си, когато бяхме равни, всичко бе друго,

но днес не е същото, не е...

Каква ненавист чета в очите им...и защо, била съм

дръпнала нагоре...

Какво е приятелството, та при един твой успех про-

сто разбираш...няма го...



Говоря, говоря, размахвам ръце а той се смее...

Очите му светят, блестят като звезди а аз се чудя,

защо ли?



- Слушай Джу, не се нервирай и ще ти разкажа

една притча, зная ще ме разбереш!





"В едно рибарско селище ,една късна вечер, един

рибар ядосано се провикнал:



- Аз нямам приятели, нямам!



Скочили рибарите вкупом и му се развикали:



- Неблагодарник си ти, неблагодарник! Как та-

ка нямаш приятели! Забравили, когато скъса

рибарската си мрежа, ние всички цяла нощ

стояхме да я кърпим!

А когато къщата ти си запали, забравили как

пак ние всичките я гасихме, живота да ти спасим!





Погледнал ги тъжно рибаря и им отвърнал:





- Да, точно така беше, помня! Но вие го на-

правихте, защото мислехте че и на вас може

това да се случи.



Какво е приятелството, какво?

Защо, когато направих най-хубавата къща,

никой от вас не се зарадва?

Защо, когато взех най-хубавата мома в се-

лото, никой не ме поздрави?





Това е Джу, притчата, от Николай Рьорих

е мисля...

Без коментар, разбра ме...виждам!



15.09.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ

-----------------------------------------

ОБРАЗЦОВО СЕМЕЙСТВО

Не знаеш Джу, колко странен и обратим е живота.
Ето вчера срешнах моя съседка а тя ми казва:
- Разделихме се Слав с моя, просто чувствата
свършиха и край... Знаеш добре живеехме, но
просто край... а аз я гледах, слушах и не вярвах.

Та те бяха семейство образец в нашия блок...
вървяха винаги заедно, усмихваха се на всички.
Между тях никога нямаше грубост, скандали,
дори разговор на висок тон.

А Люба продължаваше да ми говори..тихо и
напевно:
- Така е мила, няма чувства, няма живот...
у нас в Русия е така ... Фалшиво е да се лъжем,
мамим, просто скалпел, режеш и край...

Потресена съм Джу, не мога да повярвам. Тя се
влюбила в друг и решила...край на този брак а
децата...какво за тях ще решат?

Колко променлив Джу е живота, днес за пример,
утре не...въртележка бясна, нагоре, надолу...

02.07.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ

------------------------------------------------------------

ЩЕ МЕ ПОГУБИШ, ЗНАЯ...

Колко страст има в душата ти,
вулкан, като Везувий ще изригне.
Лава нажежена, ще се разлее
и ще ме погуби, зная...



Колко обич има в очите ти,
греят, топлят, слънца от бог.
Усмихваш се, целия сияеш
и ще ме погубиш, зная...



Колко трепет има в сърцето ти,
като празнични камбани бие.
Ръка подаваш и ме прегръщаш,
твоя съм, ще ме погубиш, зная...



27.05.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ

-------------------------------------------------

ДЖЕНА

Време отмина Джена,
мъчително, кошмарно, невярващо.
Без теб моя родна, обична,
без теб слънце мое единствено.

Време отмина Джена,
аз все те сънувам нощем.
Очите ти топли, греещи,
гласът ти чуден, единствен.

Време отмина Джена,
все казваха да те забравя.
Този свят измамен, суетен,
как да ни разбере ЕДИНСТВЕНА





09.01.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ



СТИХ ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ НА КЕВОРК КЕВОРКЯН И НЕГОВАТА НЕЗАБРАВИМА ДЖЕНА

----------------------------------------------

ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЕ ВЛЮБИШ

Ще те накарам да се влюбиш,
в очите ми, звезди огромни.
В ръцете ми, птица в полет,
в душата ми, вселена необятна.


Ще те накарам да се влюбиш,
душата си за теб ще отворя.
Неземен свят, чудеса безброй,
ухания на древност, ще те залее.

Ще те накарам да се влюбиш,
душата ти с моята ще заплува.
В дълбините на морето, океана
съкровища безценни ще открива.

03.07.2011

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Но „ръкописите не горят“, както пророчески пише Булгаков


Ръкописите не горят...
Неведоми са пътищата на съдбата.Огромен талант, но времето сякаш неподходящо за него и аут...Отхвърлен,бит,смачкат и какво ли още не и сякаш край...
Но не, случайни неща в живота няма.Да,да...точно уж случайно някой открива гения,на уж затрития от света.И по неведоми пътища на съдбата..въпреки всичко и всеки това става за него идеал..мисия.

Притискан до стената,унижаван и какво ли още не, той ще успява да спаси ръкописите на уж изтрития от паметта гений.

Ръкописите не горят...

Ще дойде точното време,точния човек и всичко ще излезе наяве..по-красиво,по-истински от всякога...

Ръкописите не горят...

23.05.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ




ПОСВЕТЕНО НА ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ЧОВЕК - ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ...