Пред микрофона застана тя,
на вид безлична, обикновенна.
Тяло пълно, натежало,
с нозе-боси, на световна сцена.

Пред микрофона застана тя
и сякаш залата замръзна на мига.
Хипнотизирани хиляди очи,
към нея, без суета- една жена.

Пред микрофона застана тя
и гласът и се понесе с лекота.
И в него откриваш светове,
невиждани, недокоснати до сега.

Очите -слънца безброй,
ръцете-вълшебници рисуват.
Гласът до костите пронизва
и ти стоиш в магията обсебен.

Пред микрофона застана тя,
на вид невзрачна, посредствена жена.
Но не, тя бе богиня от мига,
когато запя, превзе и те отнесе.

10.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

http://yuliya2006.blog.bg/

Ето я нея, топъл глас, очи който плачат, боси нозе .Ето това са великите, 
те са достигнали бога, с душата си

http://www.capital.bg/show.php?storyid=7120