ЛУКСОЗЕН КОМПЛЕКТ Все гледаш с учудване този комплект луксозни химикалки .Чета мислите ти! Чудиш се как при мен, шофьор на тир, такъв шик.  Все ме разпитваш, откъде и как съм го придобил!
Но тази история е толкова тъжна, страшна, че как да ти я разкажа.
Съдба, какво ли не се случва на човек в живота. Уж всичко тръгне нагоре а после срив и падение.И от къде сила черпи човек  да живее, да се движи...

Бай Мите е мой колега...шофьор на тир.Често се засичаме по паркингите като пътувам до Испания. Преди време все ми се хвалеше! Жена му от години работила в Испания.Имала фирма за луксозни подаръци, с цял свят търгувала. Единият му син бил собственик на заведения, карал последен модел Мерцедес .Бил женен, две деца и всичко било като по ноти. Другия  му син...бизнес с чужбина имал...все пътувал...живеел като баровец.
Все се хвалеше а аз  иронично се шегувах с него.Казвах му:
-Ей, човече, много хубаво не е на хубаво, да знаеш! 
Той ме гледаше уплашено, после махаше с ръка и тръгваше внезапно нанякъде. Така де... мен тези лъскави работи ме плашат Скромен съм, трудолюбив и малко ми стига в живота. Обичам бавно да изкачвам нагоре, да съм пестелив,скромен, изпълнителен. И най- важното да спечеля доверието на фирмата..та утре и другаде да отида, все да ме търсят...
 Годините на бай Мите  са двойно над моите ,но аз го харесвам..добър човек е за мен.Доста време не бях го виждал и се зарадвах когато наскоро  се засякохме в Сарагоса.,Вървеше срещу мен, но едва го разпознах.Брадясал, мръсен, отслабнал доста ,просто не вярвах  че е той...
Питам го, какво е станало? А той  като започна да разказва...Плаче и разказва....
Жена му фалирала в Испания! Предложили и да  премести фирмата в Чили, но тя не се съгласила.Внезапно  ми подаде луксозна кутия и ми казва:
-Ето вземи ,това са писалки, това остана само! Да бях те срещнал по-рано, колко неща щях да ти дам  От склада на жената колко неща  раздадох на колеги а те ме хранят...благодарен съм им!
Зле съм приятелю, на дъното! Пари изкарвам на този камион, но всичко пращам на внуците.Баща им, онзи със заведенията, разказвал съм ти за него.Хванал си любовница и парите по нея пръскал.Колата и приписал, по барове в Монако я водил. И за семейството си хич го не ения..на произвол ги е оставил.Жената сега не може да им праща и само аз
Дал съм и кодовете на картата и как преведат от фирмата, те веднага ги теглят, лев не оставят.И аз с какво да си купя храна, пари нямам.
Но съм решил ,как преведат парите, на първия паркинг, веднага тегля и за мен да има.Не мога само колеги да ме съжаляват и хранят
Изтеглят всичките пари, но винаги ми се обаждат по телефона и ми благодарят, и така мило говорат,сърцето да ти се скъса
Какво са виновни децата че баща им излезе боклук!
Другия син и той не сколаса! Обикаляше натам, насам из Европа а той мръсника сводник бил..проститутки имал.От там му били парите ама ние как да знаем.
Сега лежи в психиатрията, на съд  е подведен и гледа да отърве решетките.
Какво става с този мой свят приятелю! Всичко се разби,всичко се срути, не ми се живее.Ако не са внуците, тегля си въжето.Но за тях въртя волана и докато мога, докато мозъка ми още работи ще го държа.

Ето разказвам ти тази история и  ми става едно черно, .Все ми е пред очите този бай Мите... Добър човек  а такава орисия!.Цял живот честен, трудолюбив, на никой лошо не е сторил, но на...съдба!


24.03.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Какво да коментираме? То всичко е ясно. Светът затъва и коцука към дупката - онази, от която няма излизане. Изглежда ненапразно сме наречени "Старият континент". Ти нямаш вина, авторке на постинга. Чудно ми е само едно, как се превъплъщаваш в мъж. Аз не бих могъл да сложа рокля. А ако бай Мите наистина съществува, кажи му да не се предава. Една жена от София беше казала на мой студент, холандец, а той на мен ми разказа с възхищение от нейните думи някъде след 1989-а, че хляб и чубрица ще ядем, но ще пребъдем. Май вече мина четвърт век... ДОКОГА? Да уточня! За да не сме днес на хляб и чубрица, от колко неща се лишаваме само? Вече се двоумя дали за вестник пари да дам...

Е то лошото отива при добрите. Не знам защо.

Наистина - съдба.

ТАЗИ ИСТОРИЯ , РАЗКАЗАНА МИ ОТ ЕДИН ПОЗНАТ МЕ ПОТРЕСЕ...
ЗА УСПЕХА "уж" , ЛЪСКАВИЯ ЖИВОТ А КАКВА ДРАМА СЕ КРИЕ ЗАД НЕГО. ЗА СИЛАТА ДА СЕ ДВИЖИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СТОВАРВА НА ГЛАВАТА ТИ.
ЗА ДОБРОТАТА, КОЯТО ОЦЕЛЯВА ВЪПРЕКИ ТОВА
ЗА РАЗРУХАТА , РАЗДЕЛНОТО ВРЕМЕ В КОЕТО ЖИВЕЕМ.БЪЛГАРИ ПРЪСНАТИ ПО СВЕТА И СЯКАШ ЧЕТЕШ "ГЕРАЦИТЕ" ОТ ЕЛИН ПЕЛИН
БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

орисия... за добрите хора...
трогателна история..