- Какъв странен дъжд е валял - каза тя.

Прозореца е целия в жълто, жълто, почти

не се вижда през него.

Излезе на терасата, погледна колите на

паркинга.
О, те също бяха покрити с тази

странна боя...

Жълто, жълто, тя го видя по улиците, по

пейките и къде ли не..

След час го откри по листата на цветята

във вилата, където отиде.

Береше ягоди, те бяха червени, красиви,

огромни и вкусни...

Спомни си детството, неповторимото,

в онова селце, там сгушено в Средна гора...

Да,  беше края на май и тя с приятелки

береше ягоди. Те също като тези бяха огромни,

червени и вкусни...

Бяха в  онези запуснати от кооперацията

градини и ето бе дошъл техния час.

Облечени в пъстри, летни рокли, с кошнички

от камъш...звънлив детски смях...

Но внезапно някой извика:

- Змия, вижте змия!!!

И за миг хвърлиха кошниците, ягодите се

разпиляха по земята... А  те като подплашени кошути

бягаха, бягаха...

После разбраха че било е шега, но сърцата им

 още лудо тупкаха...очите им гледаха уплашено.

Толкова години минаха от тогава а тя все се

връщаше там...Да, беше прекрасно и волно, бе

приказка!

Отново тя държеше в ръцете си ягоди, миеше ги

под силна струя вода на чешмата. Колко много

изяде днес а искаше още, още, още...

Но за миг се погледна в огледалото, миеше ягодите

 и се гледаше...

-Но какво е това за бога? - каза тя. Устните и се бяха

 подпухнали, покрити с бели ситни мехурчета и сякаш

 всеки момент ще се пукнат...

Беше 6 май 1986...тя не знаеше, тя още не знаеше...

18.11.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ

 ЧЕРНОБИЛ

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8268
 

--------------------------------------------------

руски сайт
http://www.playcast.ru/view/1406164/487e6ac6cf3180813629182163d7b52b63390765pl


------------------------------