Пешо е колоритен човек! Уникален, смешен - шоумен от класа!
Продава зеленчуци на сергия. На нея какво ли  няма! И всичко едно връз едно. Сякаш на тези два квадратни метра е събрал  1001 стоки.
     Отиде при него клиент, а той ухилен до уши. Хване го за ръка и му говори така, сякаш е пред пещерата със съкровищата... Само "-Сезам" да каже и чудо! Всичко за което е мечтал, търсил, искал..само тук ще намери...И евтино, с отстъпка и подарък ще получи -я две люти чушлета за мъжете или китка магданоз за жените.
      И купувача щастлив! С дни после разказва за този толкова различен търговец.
И смеейки се на глас накрая ще завърши  "- Нищо де...динята бе презряла, грейпфрута сок не пуснал. Но карай да върви..."
       Ето и днес - теб като те видя, Пешо се развика:
       -Господа,моля за внимание! Вижте тази дама. Тя е моята голяма любов. Все чакам съпруга и..моя скъп приятел, да хвърли топа. И тогава ние с нея, с паричките, които ще наследи, какъв живот ще видим..само какъв!
   Моля ви господа! Вижте тази чаровна, шеметна, съблазнителна жена! Тя може да бъде моя. Но...

      Преди тридесет години този комичен Пешо държеше пункт за изкупуване на зеленчуци. Там бе златна мина. В кантара удряше, сметките надписваше ударно по Стахановски . На покер с държавата играеше. Тогава щу пара мина през него, и други се облажиха.
      Но всички го обичаха и все го търсеха. А той като Христос, на всеки помагаше, никой не връщаше. А усмивката не слизаше от лицето му.

      Помня един ден, чаках на пункта, да предам зелени домати. От онези, които изнасяха за Русия. Навалица огромна! Кой с каруца, кой с кола, кой с ръчна количка със щайги с домати... чакаме. Слънцето пече, главата ще ти се пръсне. И си мислиш, дали ще издържиш да дочакаш и твоя ред да дойде.
Та в този момент, наш Пешо като се провикна! А лицето му едно сериозно, уплашено:
      -Другари, моля за внимание! Тук сред вас чакащите е и моя учител по трудово обучение. Моля  Ви, този човек е много важен за мен! И Ви моля да го пуснете да мине преди вас!
Помня как в училище той ни даде задача. Всеки ученик да донесе в час по трудово дъска
И аз като се прибрах в къщи, взех да търся.Но нищо...
        И тогава взех от талигата на тате канат  А той два метра дълъг, двадесет и пет широк и пет сантиметра дебел.
        Нося  го в училище. Учителят като го видя... хак на банзика. Рън..рън...оттук, оттам изряза една дъска за хляб. Отпадъкът остави за печката в работилницата - да се греем.
        Па после тате с тая дъска щу бой ми удари.Чудя се как  жив останах. Все крещеше:
        -Глупак такъв! Човек няма да излезе от теб, няма ...Кон за кокошка да смениш...
         Разказваше ни  Пешо историята.  А ние, чакащите на пункта се превивахме от смях. И сякаш времето летеше. И сякаш бяхме под дебела сянка на орех. И ни хубаво, весело...

        И сега когато го видя  този наш Пешо, все си спомням: За онзи негов учител, за боя, дето изял от баща си...
         Смехът е велико нещо, приятелко! И умрелия ще съживи, повярвай ми!



29.05.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Смехът може дори да лекува.

Да, разсмя ме. :)

Пък и вие и ние покрай него :)

"Смехът е велико нещо, приятелко! И умрелия ще съживи, повярвай ми!"
Обаче! Зависи... Слушай сега. Пролетта на 1962-а вдигнах температура. Бях във втори курс. Хазяинът ми бе авджия и намери не един, а трима лекари от ловната дружинка. Все мастити професори. Не си казаха титлите, но щом не сгрешиха диагнозата... След няколко часа в "Пирогов" ми клъцнаха апандисита, след което ме закараха в една огромна стая с 12 легла. На сутринта пристигна нов пациент, набит, възмургав господин с филмови мустачки от 30-те. Не можеше да си върти врата. Извиваше цялото тяло, когато се обръщаше към някого. Имал страшен цирей, само се разхождаше между леглата, задяваше болните и три дни не млъкна. Разказваше вицове. Цялата стая се тресеше от смях, а аз си запушвах ушите, защото оперираното място ме болеше, като слушах какво разказва. Оплаках се на сестрата. Тя му направи забележка. Той ме гледа 5 минути със съжаление и пак започна. Много години оттогава. Не помня нито един негов виц, но разрезът ми зарастна накриво от смях и после два месеца ходех превит на две. Тъкмо тогава ми излезе късметът с предложение да продължа "Фина оптика" в Грац. На медицинските формуляри обаче ми писаха лошо здраве, защото ходех с дясна ръка на раната. Като сън ми е, но най-важното помня. Смехът ме провали...

Всеки си има в живота по някой Пешо и колчем се сети за него, усмивка цъфва на лицето му...(Ех, размисли ме ти с усмивка...)Благодаря ти за чудесния разказ.

Пешо е колоритен човек! Уникален, смешен - шоумен от класа!
Продава зеленчуци на сергия. На нея какво ли няма! И всичко едно връз едно. Сякаш на тези два квадратни метра е събрал 1001 стоки.
Отиде при него клиент, а той ухилен до уши. Хване го за ръка и му говори така, сякаш е пред пещерата със съкровищата... Само "-Сезам" да каже и чудо! Всичко за което е мечтал, търсил, искал..само тук ще намери...И евтино, с отстъпка и подарък ще получи -я две люти чушлета за мъжете или китка магданоз за жените.
И купувача щастлив! С дни после разказва за този толкова различен търговец.
И смеейки се на глас накрая ще завърши "- Нищо де...динята бе презряла, грейпфрута сок не пуснал. Но карай да върви..."
Ето и днес - теб като те видя, Пешо се развика:
-Господа,моля за внимание! Вижте тази дама. Тя е моята голяма любов. Все чакам съпруга и..моя скъп приятел, да хвърли топа. И тогава ние с нея, с паричките, които ще наследи, какъв живот ще видим..само какъв!
Моля ви господа! Вижте тази чаровна, шеметна, съблазнителна жена! Тя може да бъде моя. Но...

Преди тридесет години този комичен Пешо държеше пункт за изкупуване на зеленчуци. Там бе златна мина. В кантара удряше, сметките надписваше ударно по Стахановски . На покер с държавата играеше. Тогава щу пара мина през него, и други се облажиха.
Но всички го обичаха и все го търсеха. А той като Христос, на всеки помагаше, никой не връщаше. А усмивката не слизаше от лицето му.

Помня един ден, чаках на пункта, да предам зелени домати. От онези, които изнасяха за Русия. Навалица огромна! Кой с каруца, кой с кола, кой с ръчна количка със щайги с домати... чакаме. Слънцето пече, главата ще ти се пръсне. И си мислиш, дали ще издържиш да дочакаш и твоя ред да дойде.
Та в този момент, наш Пешо като се провикна! А лицето му едно сериозно, уплашено:
-Другари, моля за внимание! Тук сред вас чакащите е и моя учител по трудово обучение. Моля Ви, този човек е много важен за мен! И Ви моля да го пуснете да мине преди вас!
Помня как в училище той ни даде задача. Всеки ученик да донесе в час по трудово дъска
И аз като се прибрах в къщи, взех да търся.Но нищо...
И тогава взех от талигата на тате канат А той два метра дълъг, двадесет и пет широк и пет сантиметра дебел.
Нося го в училище. Учителят като го видя... хак на банзика. Рън..рън...оттук, оттам изряза една дъска за хляб. Отпадъкът остави за печката в работилницата - да се греем.
Па после тате с тая дъска щу бой ми удари.Чудя се как жив останах. Все крещеше:
-Глупак такъв! Човек няма да излезе от теб, няма ...Кон за кокошка да смениш...
Разказваше ни Пешо историята. А ние, чакащите на пункта се превивахме от смях. И сякаш времето летеше. И сякаш бяхме под дебела сянка на орех. И ни хубаво, весело...

И сега когато го видя този наш Пешо, все си спомням: За онзи негов учител, за боя, дето изял от баща си...
Смехът е велико нещо, приятелко! И умрелия ще съживи, повярвай ми!