Помня, стоях на прага...

Бях в бяло, с панамена шапка.

Очите ми грееха с обич,

сърцето туптеше полудяло.

Помня, стоях на прага -

по -красива от всякога.

Само миг и ще отвори вратата,

и ще го видя, него -любимия.

Помня, стоях на прага.

Зениците му помня огромни.

Омагьосан ме гледа, без дъх...

Покорен, обсебен, сияещ!

"Ти си видение Лиза!

От друг свят си!" - каза -

 "Да  те докосна , не смея!

Боже, колко си красива!

Помня, стоях на прага.

Бях в бяло, с панамена шапка.

Като видение, като божество,

в очите му. И душата - превзех я!

10.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://www.playcast.ru/view/1375412/ee525a63f0080eecf89501cd4891749e0cbc3fb6pl

 -----------------------------------------------------------------------------------------

 

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=221366

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=465580

Боян Пенев и Елисавета Багряна

Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко
по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета
Багряна и Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предраз-
съдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт. Когато
през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени - литературният критик за
поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син. Ба-
гряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926 г. успява да
получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводно-
то дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец
преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завършва трагично,
а разцъфтялото след нея приятелство между Елисавета Багряна и Дора Габе е
допълнителен щрих към нейния митологичен колорит

-------------------------------------------------------------