Наталия И. е жена над петдесетте. С лице - бяло, коси къдрави, боядисани в червено. Красива жена, на знойна възраст. Говори меко,със северняшки акцент. Когато я слушаш,сякаш с перце те гали и ти хубаво, хубаво...
       Наталия има магазинче за пресни плодове и зеленчуци. Кипро, чисто,уютно и целия квартал пазарува  там. Макар до него да има голям супермаркет, нейното магазинче не търпи конкуренция. Всеки ден производители от близките села и доставят свежи праскови, грозде, нектарини. Избират най-доброто, защото тя  плаща на високи цени. Хрупкави моркови на връзки, свежи салати, репички, пресен кромид, магданоз. Сякаш току що откъснат от лехите,още с роса по тях.
       Наталия И. е добродушна, весела жена. Тя е такава дори когато някой агресивен, кисел клиент почне да стиска с костеливите си пръсти домат. Тя се усмихва, хваща го за ръката и му говори тихо, напевно:
       - Господине, уверявам ви че тези домати не са за вас. Те са нежни, меки а вие обичате  твърди, здрави. Да могат да стоят на слънце, дори месец. И моят съвет е, да отидете в супермаркета. Там има вносни - турски, гръцки домати. Те са точно това, което търсите.
          
        Наталия е вдовица. Децата и се бяха оженили и работеха в чужбина. Идваха си веднъж годишно, за по седмица на гости. Живееше сама, но не бе самотна. Общуването в в магазина с доставчици,  клиентите я зареждаха. И тя се чувстваше нужна, търсена , уважавана...
        Странно, от седмица време край магазинчето и уж все случайно минаваше младо момче.  То се спираше и все гледаше към магазина, към сергията която бе изнесена   отвън и към нея. Понякога очите им се срещаха и тя откриваше в неговите интерес, замисленост...
        
        Да ,тя си спомняше преди години, когато беше млада. Точно така я гледаха мъжете. Така се влюбваха в нея, търсеха контакти. Стана и ведро от тези спомени. Сякаш пренесе със силата на мисълта себе си от онези години тук, днес, сега...И се почувства желана,, жадна да бъде галена, милвана, обожавана.
      Погледна се в огледалото на стелажа и се стресна. Бръчките по лицето, двойната брадичка. И какво че усмивката и прикриваше тези белези на възрастта? Сложи си малко руж, червило на устните и синя спирала на миглите. И изведнъж се откри - прелестна, красива, очарователна.
       Да, Наталия се променяше със всеки изминат ден. Тя сияеше с необикновенна харизма. Клиентите за първи път и правеха комплименти лично за нея. Мъжете се заглеждаха в очите и.Търсеха тема за разговор, задържаха се повече време в магазинчето и сякаш не бързаха за никъде.
      Жените я гледаха леко подозрително. Те все я подпитваха уж случайно.Каква е причината за тази промяна. Каква е тайната, която вероятно тя крие.
        Момчето започна да минава край магазинчето за зеленчуци по няколко пъти на ден. Замислен, угрижен, той все се спираше и я гледаше продължително. Без свян че тя е на години на майка му.

        Една сутрин, когато  Натали отвори магазина си, Откри че е разбита стената до касата. Същата, в която тя държеше парите си. Че освен нея, всичко друго си стоеше непокътнато, непроменено.
        Тя дори не извика за обира полиция. Само седна на стола и заплака

Мила Джу,
Поздравявам те с новото ти амплоа. Оказва се, че твоето хоби или страст е не само поезията , лириката и то предимно интимната, но и разказът. Както твърдят специалистите, писането на къси разкази не е никак лесна работа. А ти започваш да се изявяваш и като майстор на късия разказ. beУбеден съм, че няма да бъде далече времето, когато ще се появи нова книжка със събрани твои разкази. Желая ти успех упорство, последователност и развитие в творческата ти дейност.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg

Привет, Джу!
Моите поздравления!
Б.