Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2014 14:43 - БЕЗ ДЪНО
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 1984 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 12.04.2014 14:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Да, помня погребението на старата Дина. Лежеше в ковчега красива, сякаш ти се усмихва. И си мислех... Лоша, лоша поличба е това! Ще повлече и друго!
       И така стана! Мина година и синът и получи  инфаркт. След време още един. Трагедия, такава дето и Омир не би описал. Та кой ще му повярва, кой?
        Доде си  отиде старата от този свят, у домът им - веселие, радост, смях. А то там - син, две щерки, снаха, зетьове, внуци.... Гледах засмените им лица и си казвах:
       - Това е щастието! Задружни  и в работата и кога седят на масата!
          Отиде си старата Дина! И като, че всичко тръгна към дъното. Синът след втория удар говор загуби, трудно се движи и акъла му от мъка май се обърка.Гледам жена му  - безработна с неговата инвалидна пенсия кара. Цигарата през час пали и все се питам:
    - Нещо сметката не излиза в тази къща?. Пари няма, щерката им до големия град пътува на училище. Пари трябват, много пари... Вярно че сестра му с по сто евро му помага на месец, ама то и тя без работа с мъжът . А те - строители и двамата,  работа винаги ще си намерят. Ама на - седят си у дома, ракийката и мезето на масата и чакат...Щерката им, дето се омъжи за богат германец, по петстотин евро да  праща.
А то момичето им едно мило, красиво, добро като ангел. Цели три години и половина на месец им пращаше все по толкова .
Но парите спряха. И  там проблем! Да вземе германеца да я изгони и тя сега на квартира. И детето и взел. И всичко за тези пари, дето пращала на родителете си.
      - Боже, каква безчовечност, каква жестокост! Мъка, голяма мъка стана в дома на Дина! Добре че се спомина, та да не гледа тази прокоба. А в селото говорят че и внучето -  Това на синът и, дето пътува до града да учи, от безпаричие, от сиромашия, на циганите тръгнало да се продава.
Дай Боже ,поне това да не е истина ! Говоря на моя позната за тази трагедия, за този ад, а тя съвет ми дава:
         - По-далече стой от тях! Да не те повлекат и теб към дъното. Че то и дъно няма, да знаеш няма! И да наливаш там, всичко изтича. Бягай по-далеч от тях! Чуваш ли?

10.04.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ
         



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7398902
Постинги: 1507
Коментари: 12079
Гласове: 61513
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930