Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2014 07:59 - НИСША
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 2374 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 16.04.2014 22:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Казваше, че съм властна, арогантна жена! Че не отстъпвам, когато споря, че не се страхувам да говоря в лицето на човек с думи, който могат да го наранят. Казваше, че не приемаш думите на наша позната отнасящи се за мен " Че в къщи съм подтискана, подценявана, и затова тук, където работим компесирам с това си държание."
   А това е самата истина! Не бих ти го казала,  ако ти вчера не ме попита  - " Защо не нося фамилията на съпругът ми"
   Ти не обръщаш внимание на детайлите, а те казват толкова много. Дори това, как когато ти звъня на домашния телефон и мъжът ти те вика: " - Надя, търсят те! " Няма как да го разбереш, защото ти си уважавана, обичана, ценена в твоето семейство.
      В дома, в който живея аз съм нисша.! Знаеш ли какво значи това? Да живееш в дом, в който на теб гледат като храненик, слуга, роб! Недостоен за техния образован, успял, материален свят.
     Да, моето родно семейство нямат къща - палат, скъпи коли, вили. И то е персона нон грата за тях И аз нямам право да ги посещавам. Те нямат право да се радват на своя внук , да общуват !
      В този мой "скъп " дом бях марионетка - да сготвя любимото ястие и десерт на съпруга. Всяка нощ само аз да ставам и преобличам със сухи дрехи по няколко пъти момченцето - болно от астма.Там аз нямах мнение, желание, мечти, които някой да чуе, да ме подкрепи, да изпълни!.
    Помниш ли преди година аз  се влюбих! Безпаметно, безрасъдно, до безумие! Исках да захвърля този свой свят. Да пожертвам близостта на детето си, което обичах толкова много. И когато нещата стигнаха до ръба, мъжът ми сякаш се събуди - уплашен, смирен вървеше след мен като куче. От страх да не ме загуби, да не го оставя.
      И тогава аз открих в очите му любов! Не плътска, не на влюбен хлапак. Открих онази истинската, която толкова чаках...
Сякаш земетръс  разтърси душите ни!  И ние, оцеляващи след него открихме нов свят.
     И аз  се промених! Станах спокойна, мила, улегнала. Сякаш това бе друг човек в мен - възроден, нов, прекрасен!


15.04.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ.



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostadin - Често викът на хромозомите ни ни ...
16.04.2014 08:40
Често викът на хромозомите ни ни обърква .
Не е добре когато се бърка семейството с тяхният повик желаещ да ги направим още веднъж безсмъртни.
цитирай
2. ivoki - Прекрасно е навреме а ни се отворят ...
16.04.2014 13:48
Прекрасно е навреме да ни се отворят духовните очи !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364400
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031