Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2014 22:06 - СВОБОДАТА
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 2334 Коментари: 2 Гласове:
21

Последна промяна: 10.05.2014 21:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Денят бе прекрасен!  От онези пролетни, окъпани от часове ръмящ дъжд. Слънцето усмихнато галеше тревата, листата на дърветата, лицата на хората. Сякаш всичко се събуждаше! И нямаше мрачни сиви къщи, нямаше оголени като скелети дървета. Всичко наоколо пееше, танцуваше... И бе  по-живо,по-истинско и по-прекрасно от всякога!
       Стела, жена над четиридесете гледаше с изумление останалата на нейните години вдовица - Оля.
Да, тя помнеше, това бе преди година. Само преди година, преди  цели дванадесет месеца, преди само триста шейсет и пет дни Тогава, на този ден животът на Оля - нейна приятелка от детинство се обърна, обърка, сгромоляса.
Мъжът и се прибрал уморен  от магазина за зеленчуци, с който те се прехранваха. Седнал на масата, извадил парите от оборота за деня и започнал да ги брои. Поел тежко въздух, изциклил очите и умрял...
       Стела помнеше ясно погребението, стъклените безцветни очи на Оля, която като дрогирана вървеше след ковчега му. Ясно, сякаш бе вчера, тя помнеше как с дни все бе до приятелката си. Успокояваше, подкрепяше с думи, в които самата тя не вярваше. А Оля състарена сякаш с часове, клатеше недоверчиво  глава и говореше:
       - Ние с него живеехме толкова добре! Взехме се с голяма любов. И сина изучихме, ето в София работи , заплатата му - петнайсет хиляди на месец. Как само се радвахме с баща му на неговите успехи! А сега какво? Не искам да живея, не искам!. Това е кошмар!. Нощем опуля очи в една точка и сън няма. Не разбирам, не вярвам, не мога да се примиря! 
Вървя денем по улицата и като срещна мъж и жена на моята възраст да вървят заедно, пощурявам.Такава злоба хваща сърцето, че ми идва да ги разкъсам, унищожа!
Защо на мен? С какво съгреших? Завидяха  ли ми? Хиляди въпроси се бият в душата ми и отговор няма, няма... 

       Но ето мина само една година - мислеше Стела.  Сега Оля изглежда  като свежо пролетно цвете. Очите  и сини като синчец се смеят, галят! Та тя никога както сега не е била толкова прелестна , чаровна, ослепителна!
 Стела продължаваше да гледа с удивление приятелката си. Деликатно се опита да я попита, да не би в живота и да има нов мъж? Да я подкрепя, помага, да не е сама. И тогава Оля сякаш изкрещя в лицето :
    - Никога, разбра ли? Никога! Та сега аз имам свобода! Мога да излизам където си поискам! Да ходя където си пожелая! Да се обличам с дрехи, който аз харесвам! Да се гримирам, да общувам, да се радвам на живота!
       
       Стела отстъпи две крачки назад. И тогава тя видя младия мъж. Онзи, с който приятелката и бяха съдружници и държаха магазина за зеленчуци. Онзи, с който тя всеки ден зареждаше от търговските складове на борсата пресни зеленчуци и плодове.
Да, тя видя изкрящите очи, с които той гледаше Оля и разбра всичко...
         Бе дошла пролетта в живота на скъпата и Оленка! Сякаш всичко преспивано, подтискано в годините на неиния " щастлив семеен живот" се бе събудило. Бе пробило земята и растеше, бореше се, искаше...

09.05.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ



Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ами животът си знае своето. Дали е ...
10.05.2014 08:38
Ами животът си знае своето. Дали е добро или лошо никой не знае. Все пак българския народ е измислил една поговорка "Всяко зло за добро"...каквото и да е искал да каже. :)
цитирай
2. kalin8 - Привет!
14.05.2014 22:36
Привет, Джу!
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 5493030
Постинги: 1406
Коментари: 11926
Гласове: 58569
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930