Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
09.05.2014 22:06 -
СВОБОДАТА
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 2805 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2014 21:18
Прочетен: 2805 Коментари: 2 Гласове:
21
Последна промяна: 10.05.2014 21:18
Денят бе прекрасен! От онези пролетни, окъпани от часове ръмящ дъжд. Слънцето усмихнато галеше тревата, листата на дърветата, лицата на хората. Сякаш всичко се събуждаше! И нямаше мрачни сиви къщи, нямаше оголени като скелети дървета. Всичко наоколо пееше, танцуваше... И бе по-живо,по-истинско и по-прекрасно от всякога!
Стела, жена над четиридесете гледаше с изумление останалата на нейните години вдовица - Оля.
Да, тя помнеше, това бе преди година. Само преди година, преди цели дванадесет месеца, преди само триста шейсет и пет дни Тогава, на този ден животът на Оля - нейна приятелка от детинство се обърна, обърка, сгромоляса.
Мъжът и се прибрал уморен от магазина за зеленчуци, с който те се прехранваха. Седнал на масата, извадил парите от оборота за деня и започнал да ги брои. Поел тежко въздух, изциклил очите и умрял...
Стела помнеше ясно погребението, стъклените безцветни очи на Оля, която като дрогирана вървеше след ковчега му. Ясно, сякаш бе вчера, тя помнеше как с дни все бе до приятелката си. Успокояваше, подкрепяше с думи, в които самата тя не вярваше. А Оля състарена сякаш с часове, клатеше недоверчиво глава и говореше:
- Ние с него живеехме толкова добре! Взехме се с голяма любов. И сина изучихме, ето в София работи , заплатата му - петнайсет хиляди на месец. Как само се радвахме с баща му на неговите успехи! А сега какво? Не искам да живея, не искам!. Това е кошмар!. Нощем опуля очи в една точка и сън няма. Не разбирам, не вярвам, не мога да се примиря!
Вървя денем по улицата и като срещна мъж и жена на моята възраст да вървят заедно, пощурявам.Такава злоба хваща сърцето, че ми идва да ги разкъсам, унищожа!
Защо на мен? С какво съгреших? Завидяха ли ми? Хиляди въпроси се бият в душата ми и отговор няма, няма...
Но ето мина само една година - мислеше Стела. Сега Оля изглежда като свежо пролетно цвете. Очите и сини като синчец се смеят, галят! Та тя никога както сега не е била толкова прелестна , чаровна, ослепителна!
Стела продължаваше да гледа с удивление приятелката си. Деликатно се опита да я попита, да не би в живота и да има нов мъж? Да я подкрепя, помага, да не е сама. И тогава Оля сякаш изкрещя в лицето :
- Никога, разбра ли? Никога! Та сега аз имам свобода! Мога да излизам където си поискам! Да ходя където си пожелая! Да се обличам с дрехи, който аз харесвам! Да се гримирам, да общувам, да се радвам на живота!
Стела отстъпи две крачки назад. И тогава тя видя младия мъж. Онзи, с който приятелката и бяха съдружници и държаха магазина за зеленчуци. Онзи, с който тя всеки ден зареждаше от търговските складове на борсата пресни зеленчуци и плодове.
Да, тя видя изкрящите очи, с които той гледаше Оля и разбра всичко...
Бе дошла пролетта в живота на скъпата и Оленка! Сякаш всичко преспивано, подтискано в годините на неиния " щастлив семеен живот" се бе събудило. Бе пробило земята и растеше, бореше се, искаше...
09.05.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Стела, жена над четиридесете гледаше с изумление останалата на нейните години вдовица - Оля.
Да, тя помнеше, това бе преди година. Само преди година, преди цели дванадесет месеца, преди само триста шейсет и пет дни Тогава, на този ден животът на Оля - нейна приятелка от детинство се обърна, обърка, сгромоляса.
Мъжът и се прибрал уморен от магазина за зеленчуци, с който те се прехранваха. Седнал на масата, извадил парите от оборота за деня и започнал да ги брои. Поел тежко въздух, изциклил очите и умрял...
Стела помнеше ясно погребението, стъклените безцветни очи на Оля, която като дрогирана вървеше след ковчега му. Ясно, сякаш бе вчера, тя помнеше как с дни все бе до приятелката си. Успокояваше, подкрепяше с думи, в които самата тя не вярваше. А Оля състарена сякаш с часове, клатеше недоверчиво глава и говореше:
- Ние с него живеехме толкова добре! Взехме се с голяма любов. И сина изучихме, ето в София работи , заплатата му - петнайсет хиляди на месец. Как само се радвахме с баща му на неговите успехи! А сега какво? Не искам да живея, не искам!. Това е кошмар!. Нощем опуля очи в една точка и сън няма. Не разбирам, не вярвам, не мога да се примиря!
Вървя денем по улицата и като срещна мъж и жена на моята възраст да вървят заедно, пощурявам.Такава злоба хваща сърцето, че ми идва да ги разкъсам, унищожа!
Защо на мен? С какво съгреших? Завидяха ли ми? Хиляди въпроси се бият в душата ми и отговор няма, няма...
Но ето мина само една година - мислеше Стела. Сега Оля изглежда като свежо пролетно цвете. Очите и сини като синчец се смеят, галят! Та тя никога както сега не е била толкова прелестна , чаровна, ослепителна!
Стела продължаваше да гледа с удивление приятелката си. Деликатно се опита да я попита, да не би в живота и да има нов мъж? Да я подкрепя, помага, да не е сама. И тогава Оля сякаш изкрещя в лицето :
- Никога, разбра ли? Никога! Та сега аз имам свобода! Мога да излизам където си поискам! Да ходя където си пожелая! Да се обличам с дрехи, който аз харесвам! Да се гримирам, да общувам, да се радвам на живота!
Стела отстъпи две крачки назад. И тогава тя видя младия мъж. Онзи, с който приятелката и бяха съдружници и държаха магазина за зеленчуци. Онзи, с който тя всеки ден зареждаше от търговските складове на борсата пресни зеленчуци и плодове.
Да, тя видя изкрящите очи, с които той гледаше Оля и разбра всичко...
Бе дошла пролетта в живота на скъпата и Оленка! Сякаш всичко преспивано, подтискано в годините на неиния " щастлив семеен живот" се бе събудило. Бе пробило земята и растеше, бореше се, искаше...
09.05.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Булгари са люти ебачи*
Генерал Джозеф Данфорд: „По руската база...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Генерал Джозеф Данфорд: „По руската база...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Търсене
За този блог
Гласове: 61495
Блогрол
1. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" втора част
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално