Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2014 08:52 - ДИНЕНА КОРА
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 2799 Коментари: 2 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Колко ведра беше тази утрин! Въздуха - свеж, като след дъжд. Улиците още тихи, тук там някой забързан за работа човек. Минаваше през градския  парк, в самия център на града и очите и не можеха да се наситят, на онези стогодишни дървета с огромни корони, на тревата - грижливо окосена.  Тя се усмихваше и тихичко поздравяваше любимото си дърво - гинко билоба:
   - Здравей, мъдрец! Колко смирен и колко любов си дал за да оцелееш!
   Вървеше и се наслаждаваше на чуруликащите птици в клоните на дърветата! Да, те като немирни деца сякаш бързаха да споделят и гласчетата им едни такива звънки...чик чирик...чик чирик.
   Вървеше и си казваше: - От природата по-съвършенно няма! Тя лекува, тя те спасява, тя те зарежда! И ти по-жив от всякога!
   Да, всичко  тази утрин бе омайващо, вълшебно, чисто! И как точно тази сутрин, точно тази, тя стана свидетел на нещо почти нереално.
     Данаил - търговец на желязария изнасяше пред магазинчето си стока. За реклама, от онази, където като вървиш по тротоара и се спънеш в нея. И тогава ти откриваш, че точно този комплект градински сечива  ти е нужнен за градината ти с цветя. Или онази стойка с лопатка и ръжен от ковано желязо за пред камината.
     Нищо не предвещаваше бурята, която се разрази подобно земетръс. Разклати земята и ти от уплах не вярваш, че той ще спре. И  че няма да има последствия, че няма да има жертви, разрушения. Ти просто не вярваш от ужас, от страх!
     Търговеца бавно изнасяше и подреждаше артикулите. Всяко от тях заемаше точно определено място и той никога не го променяше.
     Тя го гледаше с интерес и си мислеше. -" Ето, ако тя  продаваше в неговия магазин всеки ден би изпробвала различна подредба. Странен търговец е той - консервативен като англичанин"
      Точно в този момент от другата страна на улицата с гръм и трясък спря бус. Слизайки от него -Трайчо, така се казваше шофьора и собственик на магазина за плодове и зеленчуци поздрави Данаил:
       -Добро утро, скъпи колега!
       Но, странно Данаил нито отвърна на поздрава, нито го погледна. Той продължаваше  педантично и бавно да реди стоката си, сякаш се страхуваше да не я премести на сантим от определеното  за нея място.
       Търговеца на зеленчуци с висок глас се провикна:
      - Данаиле, виж какъв специален подарък само за теб съм ти приготвил. - и размаха в ръка високо над главата си половин кора от диня.
       Данаил рязко го погледна. Стисна устни и с наведена глава - като бик готов за бой, с бързи крачки отиде при него. Взе кората от диня и с ярост, с кръвясали очи от гняв я запрати по вратата на магазина за плодове. Тя се размаза и парчета от нея паднаха на земята. После се обърна и без дума да каже се върна пред магазинчето си. Отново продължи да изнася и реди казанчета за печки, лопати и мотики.
    - Ей, човече, ти луд ли си? - с тих глас го питаше Трайчо-Какво ти става бе човек? Та нали всяка сутрин с теб се шегуваме, смеем! Та нали сме приятели! Какво ти става? Проблем ли имаш, какво?
      Данаил навел глава, без да го погледне само изсумтя - като куче:
       - Не ме пипай! Разбра ли! Луд съм, бягай от мен и не ме закачай!
       После свирепо изгледа двете работнички на закуски, които коментираха разпалено случката. И те като ужилени се прибраха в задушната баничарница. Там, където от три през нощта въртяха като фокусници точени кори за баници и други закуски. С  уморените  от безсъние очи те се спогледаха, вдигаха ръмене и продължиха да работят.
       Това сякаш бе сцена от филм. От онези, където  снимат. Режисьора дава знак, асистента щтрака черната кутия и казва:
      -  Начало!
       Да, сцена от филм - мислеше си тя- За няколко кадъра, оградена площадка. И сякаш чу гласа на асистента да казва:
        - Край, готово! Благодаря на всички за участието! Свободни сте за почивка до заснемане на следващата сцена.  Без дубъл, перфектна работа!
      И тя успя само с вежлив тон да каже:
          - Добро утро, Данаил!
  А той поглеждаики към нея и отвърна:
             -Добро да бъде!


13.06.2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. minzuhar - Привет!
13.06.2014 14:40
:)
цитирай
2. krassko - Поздрави и от мен :)
24.06.2014 12:23
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7393484
Постинги: 1507
Коментари: 12079
Гласове: 61512
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930