БЛОГА НА ДЖУЛИЯ БЕЛ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose
wangziming
teniskivarna

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. kunchev
14. hadjito

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2016 21:36 - ТОВАР

Автор: yuliya2006 Категория: Поезия

Прочетен: 2433 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 30.03.2016 10:03

Саня пътуваше всяка вечер с такси от работа. И тази вечер то дойде на минутата, за която бе заявено. Английска точност! - каза си мислено тя и бегло погледна шофьора, който бяха изпратили - Времената се менят и ние българите влизаме вече в европейския ритъм.
И както винаги, колежката, с която наемаха такси седна на първата седалка, до шофьора. Тя сядаше в първите редици и на събранията, и на тържествата. Вероятно - си казваше Саня - така е правила в училище и навсякъде. Бе наблюдавала такива хора, напористи, енергични. Дори да вървиш срещу тях, ако не се отместиш да им дадеш път, просто те блъскат и ти в шок.
Ето, сега се разположи на първата седалка, ухилена на висок тон започна да разпитва шофьора. Защо не го е виждала досега, колко са на брой във фирмата. Коя е жената, която ни вози предишния ден и дали се справя в тази тежка професия. Не дочакала отговор на тези въпроси, започна нова канонада .
Саня седеше на задната седалка, точно зад гърба на шофьора на таксито. Бе свикнала с тази до болка позната "артистичност" на Зоя - така се казваше колежката. Знаеше, че дори да и направи забележка че е досадна, нетактична, само след ден я очакваше удар под кръста.
НО! Глътка въздух и таксито спря пред дома на колежката.
-Лека нощ! И се надявам отново да се видим? - някак заплашително каза Зоя и с трясък затвори вратата на колата.
Саня пое въздух и тъкмо си отдъхна от този кошмар, когато шофьора на таксито започна да и говори :
-Какви ли не хора возим по цял ден! И тази твоя колежка и тя родом от селото на жена ми! От там и куче да не взимаш, ще те изяде и окото няма да му мигне. И моята убавица, двадесет години се водихме, па хвана пътя при мама в родния край. Заряза ни със сина и вече три години - без нея. Но тя уж при майка си, а пък в София чак с друг мъж отишла да живее. Но той не е бълък като мене като раница на гърба да я носи, да я храни, води насам, натам, а тя само в козметичните салони да се кипри. Зарязал я и тя при друг утеха сега търси.
Толкова години международен шофьор, пътища, мизерия, за да и пращам пари. Като се върна, по почивки в чужди държави да я водя. Един колега тогава ми казваше : -"Няма ненаказано добро!" И прав бе! Хиляди пъти бе прав!
Три години минаха. Олекна ми на гърба. Гледам сина си и нещата се върнаха в релси. Но душата ми за изгубеното време ме боли, боли. И въпроси как съм я търпял тази змия, как не съм се отървал навреме. Всичко за нея, да е щастлива, доволна, красива. Как съм го правил? Дрогиран ли съм бил? Луд ли съм бил?
Сега карам такси. Малко пари взимам, но товар тежък нямам и се оправям.

Саня,седеше на задната седалка, скрита сякаш в изповедална.Като онези там в църквите и се питаше - Защо все на мен тези хора разказват мъката си, търсят отговор, съвет, облекчение? Дори в лице не успяхме да са видим, а той душата си оголи.
Успя само като слезе от таксито да му каже: - Не се привързвай към нищо в този живот приятелю...товар е - непосилен, смазващ, повличаш. А ти си успял, изхвърлил си го !

21.03.2016
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Нагоре