Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 22:35 - САМО ЕДНА ГОДИНА
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 2421 Коментари: 1 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       - Само една година още, само една да издържа и край. Синчето да завърши висше и край, точка. Да се оправя сам, да се хваща на работа и да се издържа  - разпалено след изпитата втората бутилка от петстотин грама ракия говореше Ласкова.
        Продаваше от години гъби на централния пазар. Казваха за нея че е монополист и всеки, който дръзваше да продава нейната стока, просто не издържаше и бързо се отказваше. Тя зареждаше с пресни гъби всички ресторанти, закусвални, кухни на хотели. Клиенти и бяха успели, богати хора, с което тя парадираше и се гордееше. Бе коректна и точна с тях, за разлика от производителите- гъбари,  от които купуваше  всеки ден стоката. Често се разправяше с някои от тях, на който не бе платила- Гледаше го нагло в очите и викаше като  луда   - "Ти какво бе? Какви пари търсиш от мен? Взех ти гъбите - пожълтели , да те спася. Каквото съм преценила, платила съм ти. Казах  - край! Точка по този въпрос ! И от утре си търси друг търговец. Ха да те видя, кой ще намериш? Ако не, знаеш там в онзи цех, за жълти стотинки да ти ги консервират. Изчезвай и да не те виждам повече!" 
      Това бе театър и всеки бил той продавач, купувач или случаен минувач, с интерес гледаше поредната и жертва. А тя, навела глава, без дума да каже да си заминава с подвита опашка. 
      - Само една година още! Казала съм само толкова и свършва теглото ми. Ването ще завърши, умен е, ще си намери работа. Може и в чужбина да замине, приятели ще му подадат ръка и там да работи. Но от мен помощ - край! И онзи дръвник  - баща му, дето по цял ден лежи или седи пред компютъра и работа не хваща, и за него - край, развеждам се. Този глупак, дето само за шофьор го ползвах. И колата удари, потроши , направи за скраб. И да се блъсне не в някое дърво некадърника, а в полицейската кола.  Да бе кон да се оправи, а той кокошка. И по дела тръгна.  Аз и там да плащам - на адвокати, на застрахователи. Зарязвам ги с майка му - тази стара вещица, дето склерозата я върти на чакрък. Взимам си шапката и заминавам в чужбина. Умна съм, работна съм, ще се оправя.  Живее ми се!  И макар вече да съм към шейсетте, свобода искам и ще я имам. 
     Каква жена бях! Преди десети ноември 1989 - работата ми  - приказка. Обикалях света. Банкети, празненства, в службата на ръце ме носеха. Беше вечен празник - безгрижен, светъл!.Лятно време по почивки, всичко ми се плащаше . И милионерите на запад не можеха да го живеят така. Нямаше отвличания, заплахи за живота. Пътуваш със самолет за жълти стотинки из Съветската страна . Държавата ти плаща всичко и ти спокоен, сигурен.  Дядо  - активен борец ,тате на висока позиция и за мен леко и топло местенце.

       - Една година само! Ще издържа, малко остана - надигайки отново пластмасовото шише с домашна ракия,  говореше Ласкова - Само една единствена година и край!

 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Къде е истината?
28.02.2017 21:16
" - Една година само! Ще издържа, малко остана - надигайки отново пластмасовото шише с домашна ракия, говореше Ласкова - Само една единствена година и край! "

***

Шишето дава надежда...

Ние не пием защото искаме, а защото се налага.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7365385
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031