Може ли да те прегърна,
аз сега, да сме пленени
заедно в обятията на нощта?

Може ли да те целуна,
аз сега, и с пръсти
леко да разрошвам
твойта черна къдрава коса?

Може ли в очите влюбен,
да те гледам аз
и да разпалим пламъка
на отдавна търсената страст?

Кажи ми, може ли
името ми да шептиш
пред всички в този
тих, спокоен час?

И мене силно
да целуваш и прегръщаш,
и в ръцете си да ме държиш,
безсилен върху тебе паднал
в един красив несвяст!
  Посветено на В.А.