Той я търсеше, тя бе всичко,
зов - любов, страст и печал.
Тя бе болка, изгаряща до дъно,
Слънце - обич и потъваше в ней.  

Той я виждаше в безлична жена
и я превръщаше в приказен лебед. Душата му радар - маяк,
търсеше и в безкрая своята муза.  

Той я виждаше - копнеж,
от диамант паметник и издигна.
Той я рисуваше в стих - брилянт,
онзи идол на съвършенната жена.  

Той я търсеше, ненаситно кат луд,
на колене падаше и се молеше.
Той изгаряше, от страст, от жар,
но покой за душата не намираше.  

18.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ