Очи изгарящи от страст,
телата магнетично слети.
Волна циганска душа,
като в табун, в галоп препуска.  

Звъни китарата и танци
и цветовете на дъгата.
И всичко се върти и стене,
прелива в красота неземна.  

Табора отива към небето,
съдба и страст и сила.
Една любов несъвместима,
непокорна, недостижима.  

ДЖУЛИЯ БЕЛ

ПО ВЕЛИКИЯ ФИЛМ НА ЕМИЛ ЛЮТЯНУ -,,ТАБОРА ОТИВА КЪМ НЕБЕТО "

"Волна циганска душа,
като в табун, в галоп препуска. "

Не съм гледала филма, но от стиха ти добих представа за една непокорна и недостижима любов, на която е способна само широката циганска душа...
Благодаря ти!

Ели, уникален филм! Философия, любов, свободен дух по творба на Максим Горки .
Джу