БЛОГА НА ДЖУЛИЯ БЕЛ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.11.2018 13:43 - Верка

Автор: yuliya2006 Категория: Поезия

Прочетен: 1208 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.11.2018 13:47

На коледните празници погребаха Верка. Отишла за хляб, пътя бил в лед и една жигула изневиделица я ударила. Старата жена била влачена доста метри и край! Отнесе се на небето, при съпруга си, братята, майка си и баща си.
Шофьорът на колата казвал, че натискал клаксона, че се опитал да я избегне. Но! Старицата не чувала и това било фатално за нея.
  Беше едра, здрава селска жена! Родата и все дълголетници, благи и добри хора. И задружни - помагаха си един на друг. Когато се спомина мъжа и, братята и все в двора - орат, садят. Сестра и при нея дойде да живее - да не е сама, да превъзмогне мъката.
Умна и работна жена бе Верка! Съседите все нея питаха - кога да садят разсада според луната, с какво да пръскат зеленчуците, как да култучат доматите, та да раждат в изобилие.
  Корава и силна жена бе! Не говореше много, обичаше да слуша.После съвет да ти даде. И ти, мине не мине време, все се чудиш - Откъде в тази обикновена българска жена тези знания, този опит, това богатство!
Внучето и бе болно, от синдрома на Даун. Лятно време, все тя го гледаше. А то мило, добро, приказливо. Все и викаше:
- "Баба, баба! Хайде взимам топка, играем!"
И тя макар на възраст, заставаше като вратар на футболно игрище и чакаше...
  Колко тежко е било на душата и, тя си знаеше! Но никога не заплака, никога не се съжали!
Само веднъж, гледайки в една точка тихо каза:
  - "Д а ме прибира Господ, да ме прибира! Не чувам, не виждам и детето болничко да гледам, не издържам! Да ме блъсне нещо, да ме няма на този свят..."
Така каза Верка! Така и стана!

31.03.2013

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Нагоре