Днес пак е есен, както и тогава
и слънцето не грее толкоз силно.
И как за толкова години,
тук нищо не се е променило? 

Днес пак е есен, както и тогава,
но аз и ти сме вече помъдрели.
Различни, от страсти, грехове и грижи
А тук всичко как е оцеляло? 

Днес пак е есен, както и тогава
и чешмата и пейката я има.
Но ние от живота сякаш ослепели,
затваряме очи, не искащи да знаем.  

Днес пак е есен, както и тогава
а тук времето е сякаш спряло.
А ние премръзнали, осиротели,
миналото търсим си и греем.  

22.11.2006
Джулия Бел

Греем се на студеното.

Поздрави, Поетесо нежна.

Благодаря приятелю!
Джу

За жалост концентрирано в няколко разпокъсани спомена, свиващи се като шагреновата кожа на Балзак. Будиш размисли и спомени, Джу!

Благодаря!
Джу