Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12 21:15 - Промяна
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 1001 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 06.12 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Наталия И. е жена над петдесетте. С лице - бяло, коси къдрави, боядисани в червено. Красива жена, на знойна възраст. Говори меко,със северняшки акцент. Когато я слушаш,сякаш с перце те гали и ти хубаво, хубаво...        
Наталия има магазинче за пресни плодове и зеленчуци. Кипро, чисто,уютно и целия квартал пазарува  там. Макар до него да има голям супермаркет, нейното магазинче не търпи конкуренция. Всеки ден производители от близките села и доставят свежи праскови, грозде, нектарини. Избират най-доброто, защото тя  плаща на високи цени. Хрупкави моркови на връзки, свежи салати, репички, пресен кромид, магданоз. Сякаш току що откъснат от лехите,още с роса по тях.        
Наталия И. е добродушна, весела жена. Тя е такава дори когато някой агресивен, кисел клиент почне да стиска с костеливите си пръсти домат. Тя се усмихва, хваща го за ръката и му говори тихо, напевно:        
- Господине, уверявам ви че тези домати не са за вас. Те са нежни, меки а вие обичате  твърди, здрави. Да могат да стоят на слънце, дори месец. И моят съвет е, да отидете в супермаркета. Там има вносни - турски, гръцки домати. Те са точно това, което търсите.                   
Наталия е вдовица. Децата и се бяха оженили и работеха в чужбина. Идваха си веднъж годишно, за по седмица на гости. Живееше сама, но не бе самотна. Общуването в в магазина с доставчици,  клиентите я зареждаха. И тя се чувстваше нужна, търсена , уважавана...        
Странно, от седмица време край магазинчето и уж все случайно минаваше младо момче.  То се спираше и все гледаше към магазина, към сергията която бе изнесена   отвън и към нея. Понякога очите им се срещаха и тя откриваше в неговите интерес, замисленост...                 
Да ,тя си спомняше преди години, когато беше млада. Точно така я гледаха мъжете. Така се влюбваха в нея, търсеха контакти. Стана и ведро от тези спомени. Сякаш пренесе със силата на мисълта себе си от онези години тук, днес, сега...И се почувства желана,, жадна да бъде галена, милвана, обожавана.      
Погледна се в огледалото на стелажа и се стресна. Бръчките по лицето, двойната брадичка. И какво че усмивката и прикриваше тези белези на възрастта? Сложи си малко руж, червило на устните и синя спирала на миглите. И изведнъж се откри - прелестна, красива, очарователна.        
Да, Наталия се променяше със всеки изминат ден. Тя сияеше с необикновенна харизма. Клиентите за първи път и правеха комплименти лично за нея. Мъжете се заглеждаха в очите и.Търсеха тема за разговор, задържаха се повече време в магазинчето и сякаш не бързаха за никъде.       Жените я гледаха леко подозрително. Те все я подпитваха уж случайно.Каква е причината за тази промяна. Каква е тайната, която вероятно тя крие.        
Момчето започна да минава край магазинчето за зеленчуци по няколко пъти на ден. Замислен, угрижен, той все се спираше и я гледаше продължително. Без свян че тя е на години на майка му.
        Една сутрин, когато  Натали отвори магазина си, откри че е разбита стената до касата. Същата, в която тя държеше парите си. Че освен нея, всичко друго си стоеше непокътнато, непроменено.  Тя дори не извика за обира полиция. Само седна на стола и заплака.

2013
Джулия Бел




Тагове:   блог,   къси разкази,


Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 5543948
Постинги: 1427
Коментари: 11969
Гласове: 58825
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31