Нося кръста си по каменна улица.
Вървя... Няма сълзи, а сърцето кърви.
Зная така трябва и нося го,
за тези и другите, дето ще дойдат.  
Нося кръста си по каменна улица.
Падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, крие се.  
Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
Мисли в мен бият се и съмнението-
този червей и до мен допълзял е.  
Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя като душите на хората.
Хладна е тя като сърцата им
и болка, защо мен ме превзема.  
Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе и болка вече нямаше,
не бях сам в тази пустиня.  

  ДЖУЛИЯ БЕЛ

художник - Радина Петрова