Сънувах сън, птица бях,
летях на север, рано пролетта.
Студено бе, но приказно красиво,

 Колко хубаво рисуваш Хуан,
 
очите ми, само как си нарисувал.

Нощ се спусна над теб Андалусия,   родна моя страна на фламинко.  
Звън на китара, танц на Кортес,   душата ми в страст забушува.      
Чух плясък от криле на фламенго,   могъщ, искаха да живеят.  

 Той е прекрасен Джу, просто прекрасен!
Очите му греят, лъчи, лъчи...в тях плуваш.
Той дори не говори Джу, без дъх и ме гледа... А аз  сияя, сияя...това любов ли е?

  -Братовчед е, но ме е срам да го кажа! Беше отличник в училище, с медал завърши.Акъла му - бръснач и какво бъдеще го чакаше,но...    
Времето ли се оказа подло-вълче, друго ли? През първите години на промяната замина за Дания. Викахме ...