Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2011 23:06 - До Ирландия и назад
Автор: sevastokrator Категория: Регионални   
Прочетен: 4709 Коментари: 0 Гласове:
5



Преди време ми се наложи да отида до Ирландия. Много озадачен останах да разбера, че от България няма редовни полети за Ирладния. С помощта на Висталис, избрах най-подходящия маршрут - през Мадрид.
На летище Барахас, се възхитих колко оригинално бяха измислили разделното събиране на отпадъците.
image
На летището имаше много означения, че има безжичен интернет,
image
но като пробвах да се свържа, се оказа, че е платен.
За хората, които обичат да се тровят, пък иберийците бяха обособили кошарки.
image
Скоро установих, че батерията на лаптопа ми няма да издържи много и тръгнах да диря контакт. Оказа се, че тук подходът на проектантите на терминала не е толкова креативен. Единствените места, където можеш да се закачиш бяха такива:
image
Имаше доста хора, които за да могат да са свързани със световната мрежа, бяха седнали по турски на плочките, понеже кабелите на зарядните им бяха къси. Мислех да снимам един-двама, ама ме ми стана неудобно - да не ми се обидят, та оставих гледката само в спомените си.
Самолетът на Иберия се позабави, но в крайна сметка излетяхме.
След известни премеждия успях да се добера до мястото, където Пади ме чакаше в джипа си и потеглихме към крайната ми дестинация - гр. Вирджиния.
След тежка среща, любезните домакини ме заведоха в местния ресторант - Irish Pub
image
image
Оказа се, че съм попаднал в Ирландия в много интересен момент. Денят, в който правителството обяви, че всъщност държавата е в много сериозна криза. Лека-полека пъбът се изпълни с хора, които пиеха биричка и ... гледаха новини ...
На чаша "Гинес" аз също се включих в обсъжданията
image
Скоро обаче умората ми от пътя и разговора на английски с ирландски акцент си казаха думата и се отправих към стаята си.
За щастие в Ирландия имат сериозна ненавист към тютюна, която аз адмирирах
image
Потънах в дълбок и непробуден сън, като преди това си навих часовника да стана рано. Трябваше да пътувам за Дъблин, а исках преди това да се поразходя в ирландско градче, за да усетя духа на местните.
Та ... станах рано, нагласих фотоапарата и ... оказа се, че вратата е заключена. Отначало си помислих, че невъзможността да изляза се кори в собствената ми некадърност, но след дълго чоплене, осъзнах, че съм бил преклено критичен към себе си. Пробвах да изляза от ресторанта, но ... и там беше заключено ... Отидох на рецепцията и дълго и упорито дрънках на звънеца без резултат. Изнервено се кюфнах на един фотьойл и се замислих какво ли щях да правя ако бързах да хвана ранен автобус за Дъблин. След около 40 минути външната врата се отвори - появи се една лелка, която запитах как точно мога да се отзова от външната страна на вратаа.
Ирландката ме погледна високомерно и обяви "съжалявам, сър, но ние работим от 10:00 часа".
Чудейки се на особеностите на иралндското хотелиерство закрачих по улицата, загледан в табелите.
Както и в Англия, и тук има магазини, в които не може да се пие:
image
image
Вирджиния е малко градче, което не впечатлява с нещо особено.
Има къщички в английски стил
image
Има строителство
image
Има търговия с недвижими имоти
image
Преди време, бях разсъждавал на тема цена на горивата. Пазарът на горивата във Вирджиния потвърждава моята теза.
image
Местното управление се отнася с нулева толерантност към тора, който кучетата оставят по улиците. За което още един път спечелиха моите адмирации
image
Помислено беше и как да бъдат възпряни нахалните улични търговци от тормоза, който причиняват, а да си продадат продукцията
image
Потеглих обратно към хотела
image
Малко преди да стигна, попаднах на местна туристическа агенция и разбрах кои дестинации са актуални на местния пазар
image
Тони ме чакаше и потеглихме към центъра на Дъблин, където ме остави. 
image
Тъй като имах доста време да изкарам, реших да поразгледам местните забележителности. Спрях няколко човека, среед които и полицай и пояснявайки, че съм торист, ги попитах какво ми препоръчват да посетя. Всички бяха единодушни в отговора си "Guinness factory". Харесвам биричката, но да отида в столица и да видя само бирена фабрика ми се стори доста странно, затова реших да се поразходя с надеждата да открия нещо по-интересно. 
Дъблин се пресеча точно през средата от река
image
Оказа се, че тук, в абсолютния център на столицата наемите не са кой знае колко високи
image
Направи ми впечатление, че въпреки че тук комунизмът не се е докосвал до властта, има и сгради, чиято архитектура много напомня соца
image
Оказа се, че малко по-надолу има и по-красиви сгради
image
image
Сградата на (мисля, че) съда също беше красива
image
Точно срещу нея се намира "Тринити колидж", където е завършил Капитан Блъд
image
Разходих се из двора му, където установих, че местните наблягат на здравословното придвижване
image
image
следва продължение (като си намеря другите снимки) 


Тагове:   Дъблин,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sevastokrator
Категория: Лични дневници
Прочетен: 288773
Постинги: 24
Коментари: 90
Гласове: 227
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол