Постинг
14.05.2011 23:06 -
До Ирландия и назад
Преди време ми се наложи да отида до Ирландия. Много озадачен останах да разбера, че от България няма редовни полети за Ирладния. С помощта на Висталис, избрах най-подходящия маршрут - през Мадрид.
На летище Барахас, се възхитих колко оригинално бяха измислили разделното събиране на отпадъците.
На летището имаше много означения, че има безжичен интернет,
но като пробвах да се свържа, се оказа, че е платен.
За хората, които обичат да се тровят, пък иберийците бяха обособили кошарки.
Скоро установих, че батерията на лаптопа ми няма да издържи много и тръгнах да диря контакт. Оказа се, че тук подходът на проектантите на терминала не е толкова креативен. Единствените места, където можеш да се закачиш бяха такива:
Имаше доста хора, които за да могат да са свързани със световната мрежа, бяха седнали по турски на плочките, понеже кабелите на зарядните им бяха къси. Мислех да снимам един-двама, ама ме ми стана неудобно - да не ми се обидят, та оставих гледката само в спомените си.
Самолетът на Иберия се позабави, но в крайна сметка излетяхме.
След известни премеждия успях да се добера до мястото, където Пади ме чакаше в джипа си и потеглихме към крайната ми дестинация - гр. Вирджиния.
След тежка среща, любезните домакини ме заведоха в местния ресторант - Irish Pub
Оказа се, че съм попаднал в Ирландия в много интересен момент. Денят, в който правителството обяви, че всъщност държавата е в много сериозна криза. Лека-полека пъбът се изпълни с хора, които пиеха биричка и ... гледаха новини ...
На чаша "Гинес" аз също се включих в обсъжданията
Скоро обаче умората ми от пътя и разговора на английски с ирландски акцент си казаха думата и се отправих към стаята си.
За щастие в Ирландия имат сериозна ненавист към тютюна, която аз адмирирах
Потънах в дълбок и непробуден сън, като преди това си навих часовника да стана рано. Трябваше да пътувам за Дъблин, а исках преди това да се поразходя в ирландско градче, за да усетя духа на местните.
Та ... станах рано, нагласих фотоапарата и ... оказа се, че вратата е заключена. Отначало си помислих, че невъзможността да изляза се кори в собствената ми некадърност, но след дълго чоплене, осъзнах, че съм бил преклено критичен към себе си. Пробвах да изляза от ресторанта, но ... и там беше заключено ... Отидох на рецепцията и дълго и упорито дрънках на звънеца без резултат. Изнервено се кюфнах на един фотьойл и се замислих какво ли щях да правя ако бързах да хвана ранен автобус за Дъблин. След около 40 минути външната врата се отвори - появи се една лелка, която запитах как точно мога да се отзова от външната страна на вратаа.
Ирландката ме погледна високомерно и обяви "съжалявам, сър, но ние работим от 10:00 часа".
Чудейки се на особеностите на иралндското хотелиерство закрачих по улицата, загледан в табелите.
Както и в Англия, и тук има магазини, в които не може да се пие:
Вирджиния е малко градче, което не впечатлява с нещо особено.
Има къщички в английски стил
Има строителство
Има търговия с недвижими имоти
Преди време, бях разсъждавал на тема цена на горивата. Пазарът на горивата във Вирджиния потвърждава моята теза.
Местното управление се отнася с нулева толерантност към тора, който кучетата оставят по улиците. За което още един път спечелиха моите адмирации
Помислено беше и как да бъдат възпряни нахалните улични търговци от тормоза, който причиняват, а да си продадат продукцията
Потеглих обратно към хотела
Малко преди да стигна, попаднах на местна туристическа агенция и разбрах кои дестинации са актуални на местния пазар
Тони ме чакаше и потеглихме към центъра на Дъблин, където ме остави.
Тъй като имах доста време да изкарам, реших да поразгледам местните забележителности. Спрях няколко човека, среед които и полицай и пояснявайки, че съм торист, ги попитах какво ми препоръчват да посетя. Всички бяха единодушни в отговора си "Guinness factory". Харесвам биричката, но да отида в столица и да видя само бирена фабрика ми се стори доста странно, затова реших да се поразходя с надеждата да открия нещо по-интересно.
Дъблин се пресеча точно през средата от река
Оказа се, че тук, в абсолютния център на столицата наемите не са кой знае колко високи
Направи ми впечатление, че въпреки че тук комунизмът не се е докосвал до властта, има и сгради, чиято архитектура много напомня соца
Оказа се, че малко по-надолу има и по-красиви сгради
Сградата на (мисля, че) съда също беше красива
Точно срещу нея се намира "Тринити колидж", където е завършил Капитан Блъд
Разходих се из двора му, където установих, че местните наблягат на здравословното придвижване
следва продължение (като си намеря другите снимки)
На летище Барахас, се възхитих колко оригинално бяха измислили разделното събиране на отпадъците.
На летището имаше много означения, че има безжичен интернет,
но като пробвах да се свържа, се оказа, че е платен.
За хората, които обичат да се тровят, пък иберийците бяха обособили кошарки.
Скоро установих, че батерията на лаптопа ми няма да издържи много и тръгнах да диря контакт. Оказа се, че тук подходът на проектантите на терминала не е толкова креативен. Единствените места, където можеш да се закачиш бяха такива:
Имаше доста хора, които за да могат да са свързани със световната мрежа, бяха седнали по турски на плочките, понеже кабелите на зарядните им бяха къси. Мислех да снимам един-двама, ама ме ми стана неудобно - да не ми се обидят, та оставих гледката само в спомените си.
Самолетът на Иберия се позабави, но в крайна сметка излетяхме.
След известни премеждия успях да се добера до мястото, където Пади ме чакаше в джипа си и потеглихме към крайната ми дестинация - гр. Вирджиния.
След тежка среща, любезните домакини ме заведоха в местния ресторант - Irish Pub
Оказа се, че съм попаднал в Ирландия в много интересен момент. Денят, в който правителството обяви, че всъщност държавата е в много сериозна криза. Лека-полека пъбът се изпълни с хора, които пиеха биричка и ... гледаха новини ...
На чаша "Гинес" аз също се включих в обсъжданията
Скоро обаче умората ми от пътя и разговора на английски с ирландски акцент си казаха думата и се отправих към стаята си.
За щастие в Ирландия имат сериозна ненавист към тютюна, която аз адмирирах
Потънах в дълбок и непробуден сън, като преди това си навих часовника да стана рано. Трябваше да пътувам за Дъблин, а исках преди това да се поразходя в ирландско градче, за да усетя духа на местните.
Та ... станах рано, нагласих фотоапарата и ... оказа се, че вратата е заключена. Отначало си помислих, че невъзможността да изляза се кори в собствената ми некадърност, но след дълго чоплене, осъзнах, че съм бил преклено критичен към себе си. Пробвах да изляза от ресторанта, но ... и там беше заключено ... Отидох на рецепцията и дълго и упорито дрънках на звънеца без резултат. Изнервено се кюфнах на един фотьойл и се замислих какво ли щях да правя ако бързах да хвана ранен автобус за Дъблин. След около 40 минути външната врата се отвори - появи се една лелка, която запитах как точно мога да се отзова от външната страна на вратаа.
Ирландката ме погледна високомерно и обяви "съжалявам, сър, но ние работим от 10:00 часа".
Чудейки се на особеностите на иралндското хотелиерство закрачих по улицата, загледан в табелите.
Както и в Англия, и тук има магазини, в които не може да се пие:
Вирджиния е малко градче, което не впечатлява с нещо особено.
Има къщички в английски стил
Има строителство
Има търговия с недвижими имоти
Преди време, бях разсъждавал на тема цена на горивата. Пазарът на горивата във Вирджиния потвърждава моята теза.
Местното управление се отнася с нулева толерантност към тора, който кучетата оставят по улиците. За което още един път спечелиха моите адмирации
Помислено беше и как да бъдат възпряни нахалните улични търговци от тормоза, който причиняват, а да си продадат продукцията
Потеглих обратно към хотела
Малко преди да стигна, попаднах на местна туристическа агенция и разбрах кои дестинации са актуални на местния пазар
Тони ме чакаше и потеглихме към центъра на Дъблин, където ме остави.
Тъй като имах доста време да изкарам, реших да поразгледам местните забележителности. Спрях няколко човека, среед които и полицай и пояснявайки, че съм торист, ги попитах какво ми препоръчват да посетя. Всички бяха единодушни в отговора си "Guinness factory". Харесвам биричката, но да отида в столица и да видя само бирена фабрика ми се стори доста странно, затова реших да се поразходя с надеждата да открия нещо по-интересно.
Дъблин се пресеча точно през средата от река
Оказа се, че тук, в абсолютния център на столицата наемите не са кой знае колко високи
Направи ми впечатление, че въпреки че тук комунизмът не се е докосвал до властта, има и сгради, чиято архитектура много напомня соца
Оказа се, че малко по-надолу има и по-красиви сгради
Сградата на (мисля, че) съда също беше красива
Точно срещу нея се намира "Тринити колидж", където е завършил Капитан Блъд
Разходих се из двора му, където установих, че местните наблягат на здравословното придвижване
следва продължение (като си намеря другите снимки)
Няма коментари