Ти си самотен,крачеш към върха,
сълзите избърсваш,нагоре вървиш.
Цената е скъпа-тишина,
сам по-пътя, нагоре  към върха.

Ти си самотен,крачеш към върха,
по-пътя срещаш екзотични цветя.
С мирис на билки,други с отрова,
сам си сред тях, по-пътя към върха.

Ти си самотен,крачеш към върха,
обичта си я криеш и сълзите  от тъга.
Да се отдадеш,не можеш,
трябва да вървиш, само към върха.

Ти си самотен,крачеш към върха,
изкушения,съблазън оставяш настрана.
За да изкачиш онзи връх-суета,
ти си сам,само сам към върха.

30.08.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ

To ima li nqkoi ve4e koito da ne e samoten prekrasno stihotvorenie

Големия творец винаги е сам,защото зависимостите ограничават свободата му да твори.Лев Толстой вече на преклонна възраст,болен, бяга за да търси онази свобода за която винаги е копнял в живота си-съвършената.И умира свободен на една самотна гара.Това е идеята.А когато пишеш с цел,корист,изгода това е безплодно и жалко и няма бъдеще.
ДЖУЛИЯ БЕЛ

За съжаление световната история е доказала, че колкото по-нагоре към върха се изкачваш, толкова си по-самотен, докато накрая останеш съвсем сам... :(
gabar4eto - мисля, че все още има хора, които не са самотни, или поне не постоянно. Защото всеки човек има нужда , дори, понякога да остане сам и самотен, за да си направи равносметка или нещо друго, но при по-известните личности това често се е превръщало в тотална и абсолютна самотност.