Тази нощ,  Париж беше друг,
из въздуха витаеше дух.
Тази нощ в зала Олимп,
хиляди хора бяха в слух.

Тази нощ,  Париж беше друг,
гръмжило от хора, фрак.
Скъпи бижута, дрехи "Шанел",
гледат жадно, кой иронично.

Тази нощ,  Париж беше друг,
на сцената на Олимп бе тя.
Малкото врабче на Париж,
от бордейте, от нисшата класа.

Тази нощ,  Париж беше друг,
в гробна тишина, без стон.
Полетя гласът и "О, милорд"
и сякаш бога в нея  всели се.

Тя мъничка, облечена в черно,
пее и картини рисува.
За любовта, за борбата, за хляба,
за живот в розово, нищетата.

Тази нощ,  Париж беше друг,
там великия френски дух,
въплатен в гласа на Пиаф,
покори, в краката и падна Олимп.

ДЖУЛИЯ  БЕЛ

http://marty.blog.bg/viewpost.php?id=140747