О,Зевсе не изливай гнева си,
смили се над тази опустошена земя.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени,химически води.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
ти не виждаш ли ,лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те нямат чувства,бързат за някъде.
Сънуват се в замъци,оградени с бетон
а душите  им,празни храмове.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.

О,Зевсе,не изливай гнева си
и да го излееш,какво повече.
Те са онези хлебарки устойчеви,
ще оцелеят,изродени-мутирали.

20.08.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ