Сняг, виелица а аз вървя,
сама със себе си и моя страх.
Вървя, командвам със замах,
на тоз предател, урок ще му предам.

Сняг, виелица а аз вървя,
душата ми изпълва се с любов.
И радвам се на смелостта,
да оцелея, сама да се спася.

Сняг, виелица а аз вървя,
но умората полазва бавно.
Сърцето ми задъхано трепери,
нозете ми и те едва се влачат.

В мислите ми сатаната се прокрадва
и шепти ми той с гальовен тон:
- Поспри, жали се, хайде,
в блаженство след малко ще заспиш.

Сняг, виелица а аз вървя,
пътя леден, така си го избрах.
Ще вървя, поне достойно да умра,
но ще имам шанс и да оцелея.

16.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ

Във лед сърцето е сковано,
дори не го боли, умряло е, незвано!

Поздрав за стоихчето ! Написала си го с хъс и силно чувство.
Прегръдка!

Даже много ми хареса! Поздрави!

Любовта и смелостта.
Ще ни помогнат и сега.
Така е !
Поздрави !

Анита, да се бориш със себе си , страховете, който те обсебват и да ги победиш.Това за мен е истинската победа, защото ти си я донасяш и затова тя е толкова ценна.Благодаря ти!
с обич ДЖУЛИ

Диа, радвам се скъпа че ти допада този стих-борба с вътрешното АЗ.
с обич ДЖУЛИ

Мар ,смелостта дава скрита сила, от нея бягат онези коварни, прилъгващи дяволчета и ти въпреки загубите,въпреки всичко, с много вяра и любов си победител за себе си. БЛАГОДАРЯ ТИ!
с обич ДЖУЛИ

От него лъха - сила,вяра,надежда и любов...,
което те прави - победител!!!
И така трябва да бъде! Поздравявам те!
" Защото Бог не ни е дал дух на страх,
а на сила,любов и себевладение" ! -
- 2 Тимотей 1 : 7 !!!
Аз мисля,че всеки човек на даден етап от живота си,преминава през такива вътрешни борби...,но е важен крайният резултат,нали...
Бог а да бъде с тебе винаги,
за да те крепи...! :)

Дока ,живота е изкушения, съблазън,и вечна борба.Кое ще победи лекото,което те изкушава и повлича към блатото или онова трудното, да се пребориш и да откриеш силата на духа си. Благодаря ти за това че ме разбираш и харесваш!
с обич ДЖУЛИ

Да,живота е голямо изкушение , но какво от по-хубаво от това да чуеш най-сетне гласовете на тялото си и по адски вълнуващ и неподозиран начин да се доопознаеш?

Смелостта да изневериш на себе си, да минеш поне веднъж през просото, смелостта да си го признаеш , смелостта да повториш всичко отново - смелостта да да си щастлив ,защото се харесваш и така, особено така...Не може без наранени ,а и по безкрайната спирала на живота ролите се разменят! Въпроса е да обичаш разумно , да не робуваш и да не заробваш и да не приемаш нещата навътре ! И да не забравяш никога да благодариш на света ,че ти е позволил да си част от него !

Рот, много правда има в думите ти.Да опознаеш, да изживееш,да не се доближаваш твърде близко за да не си раниш.
Но когато трябва да вземеш решение, когато си притиснат от нещо,ти си този който решава.Духът ти,частица от Бога да се пребори с онези дяволчета който те примамват да се откажеш,да се предадеш.И тогава оцелявайки в житейска ситуация ти добиваш огромна сила ,защото осъзнаваш мощта си да успееш,въпреки всичко
Спомням си преди години една ранна утрин плувах на Слънчев бряг.На плажа нямаше още никой и изведнъж попаднах в дупка вълните ме заливаха аз се паникьосах.И тогава просто си заповядвах вътрешно давай,ще успееш,забрави за страха.И започнах да се изтласкам и стъпих след миг на плитко място. Мисля че тогава осъзнах силата на духа, който ме спаси там.
с обич ДЖУЛИ