Странна среща, аз и ти
години минали а сякаш миг.
Седим и гледаме се жадно,
напук съдбата, рандеву направи.

Странна среща, аз и ти,
очите ни предпазливо се отмесват.
А ръцете бавно плъзгат се на куб,
от топлината сякаш, огън стават.

Странна среща, аз и ти,
колко пъти сме мечтаели в съня.
И прегръдки и сълзи навярно,
сме виждали, рисували за нея.

Странна среща, аз и ти
и времето край нас е спряло.
Света изчезна, безумна тишина,
сами на сцената, съдбовна среща.

19.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ

особено, когато времето спира поглеждайки в очите на другия.........

Фем,точно така е! БЛАГОДАРЯ ТИ!
С обич ДЖУЛИ

Желая ти много щастие и любов! :))))

Дока, благодаря ти! Тази творба е за една среща преди години с един скъп за мен човек. Просто исках днес да опиша емоцията от срещата, така както я преживях тогава.
с обич ДЖУЛИ