Обичам те Българийо, ти моя,
божествено красива и сезонна.
Не бих с нищо те заменила,
кощунствено е туй за теб.

Обичам косите ти от бор,
дъхаво свежи, с мирис на смола.
Ту златисти, падащи като вълни,
на дъб, разпуснати и разпилени.






Обичам очите твой,
кристално чисти, сини.
Рилски езера - диаманти
и потъва душата в тях.

Обичам гърдите ти - Старопланински,
като Мадона с младенеца.
Закрилница на смели синове,
ти майка, винаги си им била.

Обичам ръцете - Пирински върхове,
изваяни от скулптор най-добър.
Високо като за молитва извисени,
изящни от благородство и финес




Обичам бреговете морски
по-финна кожа, не съм видял.
Копнее пясъка ти златен,
за любов, вълни от страст.

Обичам снагата ти тракийска,
напращяла от продородие през есента.
Плодове по-вкусни, сочни,
не съм вкусил нийде досега.

Обичам те Българийо, ти моя,
най-скъпо същество за мен.
Когато мисля и те желая,
благодаря на Бог и съм само твоя.

ДЖУЛИЯ БЕЛ





МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ - ЕМИЛ ДИМИТРОВ
http://www.vbox7.com/play:86aeda18