Танцувам танц изящен,
от страст и сласт, нежност.
Очите приковават се към мен-
обсебени, възторжено сълзят.



Ръцете високо извисени,
с пръсти грация творят.
А тялото изпънато като струна,
в покой пред бурята мълчи.



Тракат токовете в ритъм,
ръцете бясно се въртят.
И огън и жар необуздана,
в звуци въздуха цепят.



От толкоз страст, сласт и нежност,
душата ми в екстаз високо излетя.
Божествена, недостижима,
във вихъра на танца на смъртта.



15.10.2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ