Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. grigorsimov
13. wonder
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. grigorsimov
13. wonder
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. donkatoneva
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. dokito
6. rosiela
7. iw69
8. kalpak
9. savaarhimandrit
10. varg1
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. dokito
6. rosiela
7. iw69
8. kalpak
9. savaarhimandrit
10. varg1
Постинг
01.01.2010 21:55 -
ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 42421 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2011 07:13

Прочетен: 42421 Коментари: 18 Гласове:
15
Последна промяна: 04.08.2011 07:13
ПОСТИНГИ ПОСВЕТЕНИ НА ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В БЪЛГАРИЯ

Средновековна църква Свети Димитър край Бобошево - първа част
Средновековна църква Свети Димитър край Бобошево - втора част
Средновековна църква Свети Димитър край Бобошево - трета част
Средновековна църква Свети Димитър край Бобошево -четвърта част
Средновековна църква Свети Димитър край Бобошево - пета част
Как се охраняват културните паметници?
Свети Атанасий Бобошево
Свети Атанасий Бобошево - втора част
Средновековна църква свети Никола в Сапарева баня
Късносредновековна църква Свети Илия в Бобошево
Средновековната църква Света София в кв. Ново село - Сливен
Изоставен манастир Света Троица Радибош
Свети Димитър Паталеница
Свети Йоан Пусти - стенописите в пещерата
Средновековна църква Ослен Криводол
Средновековна църква Камено поле
Света Петка Самарджийска II част
СРедновековната църква Св. Петър Беренде - II част
Средновековна църква Света Петка Долни Романци
Свети Петър и Павел в метоха Орлица 15 век

Историята в снимки: Митрополит Михаил

02.01 22:18 - САМОКОВСКИЯ МЕТОХ
07:55 - РИЛСКИ МАНАСТИР
29.01 23:37 - КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР
ПАРАКЛИСА С АЯЗМОТО КРАЙ БАЧКОВСКИ МАНАСТИР

06.09.2009 15:03 - Прости им, Господи! Ремонт http://an200.blog.bg/drugi/2009/09/06/izviniavai-gospodi-remont.392432
30.08 19:59 - След една година в Преображенския манастир
13.07 22:55 - Седемте престола(III)

16.09.2009 17:14 - Храмът в Червена Вода - История и Съдба http://mrazekoff.blog.bg/regionalni/2009/09/16/hramyt-v-chervena-voda-istoriia-i-sydba.398500
18.09 21:05 - Четири юбилея в Червена Вода
14.10 21:00 - Есен в Соколския манастир
СВЕТИ ГЕОРГИ В МОЯ ДОМ
В КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР, ИЛИ ЕДНО БЯГСТВО ОТ СУЕТАТА
МАНАСТИРИТЕ НА АРБАНАСИ - ЕДНО КЪСЧЕ ОТ РАЯ
ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ - ЦАРЕВГРАД ТЪРНОВ - МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКС "ВЕЛИКА ЛАВРА - СВ. СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ"
РЕЛАКС

15.09.2009 17:55 - Разходка из красива България http://firefly1.blog.bg/turizam/2009/09/15/razhodka-iz-krasiva-bylgariia.397934

19:12 - АРАПОВСКАТА ОБИТЕЛ КРАЙ АСЕНОВГРАД

10.04 16:27 - Земенският манастир
Обрадовски манастир Св. Мина
Ресиловският манастир "Покров богородичен"
Манастир Св.Георги - Белащица

02.10.2009 17:37 - Черквата "Св.Димитър" в с.Макоцево http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2009/10/02/cherkvata-quot-sv-dimityr-quot-v-s-makocevo.408248
13:56 - Манастирът "Св. Георги Победоносец", град Поморие
13.07 19:45 - Кремиковски манастир-история и настояще
13:00 - Църквата Покров Богородичен, част от Кремиковския манастир-2 част
8:00 - В Храм “Преоображение Господне” се намират част от мощите св. Йоан Кръстител
Старата църква Св.Теодор Тирон и Св.Тодор Стратилат" в Добърско
Църквата "Света троица" в гр. Банско
Църквата "Св.Николай Летни в с.Кривонос

05.10.2009 22:15 - Отец Ириней от Преображенския манастир. Автор: templar
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/10/05/otec-irinei-ot-preobrajenskiia-manastir-avtor-templar.410414

20.10.2009 12:59 - 100-годишнина на църквата в село Острица
http://zvezdichka.blog.bg/drugi/2009/10/20/100-godishnina-na-cyrkvata-v-selo-ostrica.419209
04.12.2009 22:42 - Преображенски манастир - история и архитектура - част 1
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/04/preobrajenski-manastir-istoriia-i-arhitektura-chast-1.448801
16.03 22:52 - Църквата в село Гумощник
12:06 - Църквата “Св. 40 мъченици” във В.Търново

22.12.2009 11:35 - Йордан Иванов : "Старински църкви в Югозападна България", Част 2. Църквата "Възнесение Господне" от 1330 г. при с.Николичевци, Кюстендилско
15.12.2009 13:26 - Йордан Иванов : "Старински църкви в Югозападна България", Част 1. Църквата при с.Беренде, Царибродско. 27.11.2009 14:56 - Късносредновековна църква "Свети Никола" - с.Марица, община Самоков, област Софийска (ХVІ век)
19.11.2009 09:21 - Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Долна Диканя, община Радомир, област Перник (ХVІ-ХVІІ век) „ 16.11.2009 10:59 - Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Пастух, област Кюстендил (ХVІ век) „ 09.09.2009 13:46 - Средновековна църква "Свети Никола" - гр.Сапарева баня, област Кюстендил (ХІІ-ХІІІ в.) „ 08.09.2009 17:13 - Средновековна църква "Свети Архангел Михаил" - с.Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил (ХV в.) „ 08.09.2009 16:22 - Средновековна църква "Свети Никола" - с.Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил (ХІV-ХV в.) „ 26.08.2009 17:28 - Църква "Свети Атанасий" - с.Раждавица, община Кюстендил (ХVІ - ХVІІІ в.) „ 26.08.2009 15:24 - Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Раждавица, община Кюстендил. (ХІІ-ХVІ в.) „ 10.08.2009 11:48 - Късносредновековна църква "Света Петка (Параскева)" - с.Таваличево, община Кюстендил (ХІV-ХVІ в.) „ 10.08.2009 11:22 - Късносредновековна манастирска църква "Свети Димитър" - гр.Бобошево (ХV в.) „ 03.08.2009 09:41 - Средновековна църква "Свети Тодор" - гр.Бобошево (ХІ-ХІІІ в.)
29.07.2009 16:15 - Средновековна църква "Свети Никола" - с.Псача, Република Македония - ХІV в

28.01.2009 10:37 - Метеора и неговите манастири
http://grafi.blog.bg/turizam/2009/01/28/meteora-i-negovite-manastiri.283136

20.10.2006 16:10 - Гложенски манастир
http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/10/20/glojenski-manastir.19583
14.06.2006 19:49 - Манастир Седемте престола
http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/06/14/manastir-sedemte-prestola.5227
Аладжа манастир
http://ivoso.blog.bg/turizam/2009/03/13/aladja-manastir.304041
12:42 - Араповски манастир
Устремски манастир
Два дена в Сакар
Калоферски манастир ІІ

15:10 - Zada4ka-Zaka4ka!!!
ПУСТА ХУБОСТ... КРАЙ НЕ Й СЕ ВИДИ!!!
ДЕМИР БАБА - място с магическа сила и силно енергийно излъчване

Аладжа манастир
Лозенски манастир" Възнесение Христово"
Етрополски манастир "Св. Троица"

00:01 - Ямбол - история и съвременност. Църквата "Св. Георги
Троянски манастир

07.11.2009 09:03 - Аладжа манастир
http://gggvlas.blog.bg/turizam/2009/11/07/aladja-manastir.430842

18:55 - Храмът "Свето Преображение Господне" в Свищов е затворен
19:36 - свищовският храм "Свети Пророк Илия" отново отвори врати

20:45 - Драгалевски манастир

11:07 - Среща с паметник/гроб?/ на българската култура

http://vestnitcibogomil.blog.bg/

17:41 - Малка Великденска разходка
15:35 - Пролетно пРечистване

27.05 18:51 - Разходка до Рилският манастир

09:37 - Фоторепортаж от едно свято място

08.06 23:30 - Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий

21:12 - Чудният "Седемте престола
БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР
http://cindy.blog.bg/turizam/2009/08/22/bachkovskiiat-manastir.384108

12:51 - Драгалевският манастир
26.04 16:07 - Чекотинският манастир
16:37 - На Гергьовден в Гложенския манастир
18:00 - Рилският манастир
Троянският манастир
Българио, родино мила
Кремиковският манастир

SOS - ТАЙНСТВЕННИЯТ МАНАСТИР
10- ВЕКОВНАТА ТАЙНА НА КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР

19:27 - Чудодейното място

Звънът на камбаните, есента и пчелите
Фоторазходка - Ден първи

Троянски манастир

07:43 - ГЛОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР

Разходка в Бояна - 2

НА ТУРИЗЪМ ИЗ МАНАСТИРИТЕ В БЛИЗОСТ ДО СОФИЯ
НА ТУРИЗЪМ ИЗ МАНАСТИРИТЕ В БЛИЗОСТ ДО СОФИЯ- II
НА ТУРИЗЪМ ИЗ МАНАСТИРИТЕ В БЛИЗОСТ ДО СОФИЯ- III
НА ТУРИЗЪМ ИЗ МАНАСТИРИТЕ В БЛИЗОСТ ДО СОФИЯ- IV

Боянският Майстор

На един ден разстояние - Клисурски манастир, Берковица, Вършец (4 юни 2011 г.)

27.09 19:16 - Клисурски манастир
SOS - ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
19:56 -
ВТОРИ АВГУСТ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
КРЪСТОВА ГОРА, БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/09/20/bylgariia-v-snimki.401068

Манастирът "Св. Георги Победоносец&...
Липсата на Интернет и мобилна връзка отк...
Света Гора - Атонски Манастир
Липсата на Интернет и мобилна връзка отк...
Света Гора - Атонски Манастир
Лични впечатления с украинци на Свети Вл...
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
Изповед - Покаяние - Наричания
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
Изповед - Покаяние - Наричания
Джу,вълнуваща,успешна и щедра да е!:)
цитирайmmagy написа:
Джу,вълнуваща,успешна и щедра да е!:)
Нека Новата 2010 година влезе в дома ни с надежда, радост и любов, да ни избави от тревогите, болестите, грижите и дори от най-малките неприятности. Да ни донесе радостни грижи и работа за душата! Да се смеят децата ни и слънцето да огрява винаги лицата ни. И да ни дари с голямо щастие и здраве. С цялата си душа желая светла и хубава година!
Да е спортна, щастлива и с много нови твои проекти.
цитирайЗдрава и успешна!:)
Любов, радост и вдъхновение ти желая!!!:)
цитирайЛюбов, радост и вдъхновение ти желая!!!:)
КИЛИФАРЕВСКИЯТ МАНАСТИР И КНИЖНИНА
Килифаревският манастир е с много богата история. Той се намира на три км. южно от сегашния град Килифарево, на десния бряг на река Белица. Съгласно източници, манастирът е основан около 1350 г. от Теодосийй Търновски с помощта на цар Иван Александър (1331-1371) и става негов игумен. Той става средище на организирана и оживена книжовна дейност в България. В него се създава Килифарската книжовна школа, след дългото странстване на Теодосий Търновски, когато се завръща.от полуостров Атон в Търново. Естествено светата обител е построена с разрешението на цар Иван Александър. Манастирът се превръща в духовен център на Килифаревската книжовна школа, която е известна още и като ”Школата на Теодосий Търновски”. Предполага се, че в манастира е основано училище, където получават образование и се подготвят за книжовна дейност монаси от близки и далечни места на българските земи. Съгласно източници, около 1360 г, броят на учениците достига 460 души.. Теодосий превежда сборника на своя учител Григорий Синаит „Глави зело полезние”. Съобщава се, че от този свой учител монахът Тодосий усвоил новото за времето богословско учение – исихизма. Най-изтъкнатите му ученици са Киприян и бъдещият български патриарх Евтимий. В тази школа учат и други изтъкнати български книжовници; Дионисий - митрополт на Молдова, който превежда проповедническия сборник ”Маргарит” на Иоан Златоуст; Младен, който през 1359 г написва апостол за черквата „Св.Спас” в Търново, Сава, Тимотей, Роман и др. Килифаревската книжовна школа, подготвя до голяма степен най-значителната културна проява на късното българско средновековие, а именно Търновската книжовна школа. При завладяването на Търново от турците, манастирът е опожарен и разрушен. Килифаревската книжовна школа прекъсва своята дейност. Впоследствие на това място е възникнал сегашния Килифаревски манастир.
Съгласно източници, през 1974 г., при археологически разкопки са разкрити останките на манастира. Доказва се, че е бил построен в по-стара крепост, охраняваща пътя за Хаинбоазкия проход и подстъпите към Търново. Манастирът е укрепен, крепостните стени следват околовръстния скален венец. Има няколко наблюдателни и сигнални кули. Запазени са два входа – западен и източен, с различна система за затваряне, свързани с път, който отвежда до крепостта. Разкрити са останки от две черкви. Едната е малка по-размери, с богата архитектурна украса по фасадните стени със стенописи. За нея се споменава в житието на Теодосий Търновски. Втората е ранно християнска базилика, просъществувала до края на 14-ти век. Тя е побирала много богомолци – монаси и гости. Покрай северната й страна се откроява широка права улица, от другата страна на която са подредени в една редица седем обширни помещения, всички обърнати с фасадите си към улицата. Предполага се, че там е бил разположен манастирският скрипториум. Освен писатели в него са работили, преводачи, преписвачи, калиграфи, художници – миниатюристи и др.
Съгласно източници, през 1393 г. манастирът е разрушен от турците. През 1718 е възобновен в низината под стария манастир; построена е малка манастирска черква с два параклиса, която няколко пъти е обновявана. По време на кърджалийските набези в края на 18–ти и началото на19-ти век Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. През 1840 г. прочутият майстор строител Кольо Фичето построява днешната голяма черква „Св Димитър”, като запазва източната олтарна стена на старата черква и параклисите. През 1849 г. са изградени големи жилищни постройки с красиви дървени чардаци. В източниците се съобщава, че през 1843 г. тревненските резбари Цоньо и Симеон Витанови, Димитър Ив. Дойковчето и иконописците Досьо Койов (Теодосий Константинов) и Иоаникий папа Витанов изработват дърворезбван иконостас. Той се отличава с ренесансова универсалност на композицията, с богатство и стилистична чистота на орнамента и техническо майсторство и съвършенство на изпълнението. Иконите са индивидуализирани и са с характерните стилови и иконографски особености на тревненската художествена школа.от първата половина на 19-ти век. Отличават се с изтънчен блясък на колорита, нежни заоблени форми и разхубавени фини лица. По същото време тревненските резбари изработват и иконостаса в северния параклис. В южния параклис са запазени стенописи, които се свързват със стиловите традиции от втората половина на 17-ти век, (познати по стенописите от черквата „Рождество Христово” в с. Арбанаси и иконите в с. Присово Великотърновска област) и части от дърворезбован иконостас от първата половина на 18-ти век. Образите в стенописите са аскетични и екзалтирани, но същевременно жизнено убедителни. Формите са изградени декоративно, графично остро, но с широта и замах. Засилва се разказвателността в сцените в границите на установената иконорафия. Фоновете са плоски, едноцветни. Старите части на иконостаса са украсени с хубава плитка полихромна резба и икони, изпълнени в традициите на 17-ти век. От свободно стоящите икони особенно цена е иконата на Иван Рилски (1843) от Кръстьо Захариев.
Град Килифарево е интересна туристическа дестинация. Селото преди 35 години. е обявено за град и отстои на 13 км. южно от град Велико Търново. В околностите му има тракийски могили и тракийско светилище. Римляните са използвали Старопланиския проход Хаинбоаз. Имало е римска крепост охраняваща прохода. Предполага се, че селището съществува от времето на първото българско царство. Източниците съобщават, че по време на второто българско царство Килифарево е с особен статут. В местността „Градът” е била разположена една от крепостите на Асеновци.
През 1816 г. в селището е открито килийно училище, а през 1880 г е построена сградата на „Горното училище”, в което се е помещавала. прогимназията. През 1890-1892 г. е построена сградата на „Долното основно училище” при църквата „Св. Богородица”. В наши дни в Килифарево действа едно училище „Неофит Рилски”. Читалище „Напредък” е основано през 1884 г. В новото читалище ”Напредък” има тетрална сцена, библиотека, помещения за културно масова деинаст - хорова и танцова самодейност и др. Интерес представляват запазената часовникова кула от 1810 г. и черквата „Св. Богородица” построена през 1835 г. на мястото на стара черквица с ценен иконостас, изработен от прочутите тревненски майстори. Забележителност е и църквата ”Св. Архангел Михаил” построена по време на втората българска държава 1186-1396 г., изгорена от населението около 1518-1520 г., за да не бъде поругана от турците. В съвременния си вид под същото име църквата е от 1871 г. В град Килифарево има исторически музей.
Килифарево с неговите забележителности и живописна природа е прекрасно място за одих и почивка. Близо до Килифарево са балнеолечебния курорт ”Воняща вода” и Килифаревския манастир. Към килифаревския манастир има ново туристическо крило. В манастирското землище има построен хотел-ресторант. Килифарево е център на около 70 селища в този край.
Днешният град Килифарево има своето достойно и заслужено място в културно-историрическото наследство на България.
Забележка. Текстът е подготвен като са използвани материали от исторически източници
Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
цитирайКилифаревският манастир е с много богата история. Той се намира на три км. южно от сегашния град Килифарево, на десния бряг на река Белица. Съгласно източници, манастирът е основан около 1350 г. от Теодосийй Търновски с помощта на цар Иван Александър (1331-1371) и става негов игумен. Той става средище на организирана и оживена книжовна дейност в България. В него се създава Килифарската книжовна школа, след дългото странстване на Теодосий Търновски, когато се завръща.от полуостров Атон в Търново. Естествено светата обител е построена с разрешението на цар Иван Александър. Манастирът се превръща в духовен център на Килифаревската книжовна школа, която е известна още и като ”Школата на Теодосий Търновски”. Предполага се, че в манастира е основано училище, където получават образование и се подготвят за книжовна дейност монаси от близки и далечни места на българските земи. Съгласно източници, около 1360 г, броят на учениците достига 460 души.. Теодосий превежда сборника на своя учител Григорий Синаит „Глави зело полезние”. Съобщава се, че от този свой учител монахът Тодосий усвоил новото за времето богословско учение – исихизма. Най-изтъкнатите му ученици са Киприян и бъдещият български патриарх Евтимий. В тази школа учат и други изтъкнати български книжовници; Дионисий - митрополт на Молдова, който превежда проповедническия сборник ”Маргарит” на Иоан Златоуст; Младен, който през 1359 г написва апостол за черквата „Св.Спас” в Търново, Сава, Тимотей, Роман и др. Килифаревската книжовна школа, подготвя до голяма степен най-значителната културна проява на късното българско средновековие, а именно Търновската книжовна школа. При завладяването на Търново от турците, манастирът е опожарен и разрушен. Килифаревската книжовна школа прекъсва своята дейност. Впоследствие на това място е възникнал сегашния Килифаревски манастир.
Съгласно източници, през 1974 г., при археологически разкопки са разкрити останките на манастира. Доказва се, че е бил построен в по-стара крепост, охраняваща пътя за Хаинбоазкия проход и подстъпите към Търново. Манастирът е укрепен, крепостните стени следват околовръстния скален венец. Има няколко наблюдателни и сигнални кули. Запазени са два входа – западен и източен, с различна система за затваряне, свързани с път, който отвежда до крепостта. Разкрити са останки от две черкви. Едната е малка по-размери, с богата архитектурна украса по фасадните стени със стенописи. За нея се споменава в житието на Теодосий Търновски. Втората е ранно християнска базилика, просъществувала до края на 14-ти век. Тя е побирала много богомолци – монаси и гости. Покрай северната й страна се откроява широка права улица, от другата страна на която са подредени в една редица седем обширни помещения, всички обърнати с фасадите си към улицата. Предполага се, че там е бил разположен манастирският скрипториум. Освен писатели в него са работили, преводачи, преписвачи, калиграфи, художници – миниатюристи и др.
Съгласно източници, през 1393 г. манастирът е разрушен от турците. През 1718 е възобновен в низината под стария манастир; построена е малка манастирска черква с два параклиса, която няколко пъти е обновявана. По време на кърджалийските набези в края на 18–ти и началото на19-ти век Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. През 1840 г. прочутият майстор строител Кольо Фичето построява днешната голяма черква „Св Димитър”, като запазва източната олтарна стена на старата черква и параклисите. През 1849 г. са изградени големи жилищни постройки с красиви дървени чардаци. В източниците се съобщава, че през 1843 г. тревненските резбари Цоньо и Симеон Витанови, Димитър Ив. Дойковчето и иконописците Досьо Койов (Теодосий Константинов) и Иоаникий папа Витанов изработват дърворезбван иконостас. Той се отличава с ренесансова универсалност на композицията, с богатство и стилистична чистота на орнамента и техническо майсторство и съвършенство на изпълнението. Иконите са индивидуализирани и са с характерните стилови и иконографски особености на тревненската художествена школа.от първата половина на 19-ти век. Отличават се с изтънчен блясък на колорита, нежни заоблени форми и разхубавени фини лица. По същото време тревненските резбари изработват и иконостаса в северния параклис. В южния параклис са запазени стенописи, които се свързват със стиловите традиции от втората половина на 17-ти век, (познати по стенописите от черквата „Рождество Христово” в с. Арбанаси и иконите в с. Присово Великотърновска област) и части от дърворезбован иконостас от първата половина на 18-ти век. Образите в стенописите са аскетични и екзалтирани, но същевременно жизнено убедителни. Формите са изградени декоративно, графично остро, но с широта и замах. Засилва се разказвателността в сцените в границите на установената иконорафия. Фоновете са плоски, едноцветни. Старите части на иконостаса са украсени с хубава плитка полихромна резба и икони, изпълнени в традициите на 17-ти век. От свободно стоящите икони особенно цена е иконата на Иван Рилски (1843) от Кръстьо Захариев.
Град Килифарево е интересна туристическа дестинация. Селото преди 35 години. е обявено за град и отстои на 13 км. южно от град Велико Търново. В околностите му има тракийски могили и тракийско светилище. Римляните са използвали Старопланиския проход Хаинбоаз. Имало е римска крепост охраняваща прохода. Предполага се, че селището съществува от времето на първото българско царство. Източниците съобщават, че по време на второто българско царство Килифарево е с особен статут. В местността „Градът” е била разположена една от крепостите на Асеновци.
През 1816 г. в селището е открито килийно училище, а през 1880 г е построена сградата на „Горното училище”, в което се е помещавала. прогимназията. През 1890-1892 г. е построена сградата на „Долното основно училище” при църквата „Св. Богородица”. В наши дни в Килифарево действа едно училище „Неофит Рилски”. Читалище „Напредък” е основано през 1884 г. В новото читалище ”Напредък” има тетрална сцена, библиотека, помещения за културно масова деинаст - хорова и танцова самодейност и др. Интерес представляват запазената часовникова кула от 1810 г. и черквата „Св. Богородица” построена през 1835 г. на мястото на стара черквица с ценен иконостас, изработен от прочутите тревненски майстори. Забележителност е и църквата ”Св. Архангел Михаил” построена по време на втората българска държава 1186-1396 г., изгорена от населението около 1518-1520 г., за да не бъде поругана от турците. В съвременния си вид под същото име църквата е от 1871 г. В град Килифарево има исторически музей.
Килифарево с неговите забележителности и живописна природа е прекрасно място за одих и почивка. Близо до Килифарево са балнеолечебния курорт ”Воняща вода” и Килифаревския манастир. Към килифаревския манастир има ново туристическо крило. В манастирското землище има построен хотел-ресторант. Килифарево е център на около 70 селища в този край.
Днешният град Килифарево има своето достойно и заслужено място в културно-историрическото наследство на България.
Забележка. Текстът е подготвен като са използвани материали от исторически източници
Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
ВТОРИ АВГУСТ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА
„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наловителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
цитирай„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наловителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
kasnaprolet9999 написа:
Да е спортна, щастлива и с много нови твои проекти.
НЕВИ, МНОГО РАДОСТ ДА ТИ ДОНЕСЕ 2010 ...И БИЛКИ ЦЕННИ ДА НАМЕРИШ..И ДА ЛЕКУВАШ..ЛЕКУВАШ..КАКТО ТИ УМЕЕШ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
tit написа:
Здрава и успешна!:)
Любов, радост и вдъхновение ти желая!!!:)
Любов, радост и вдъхновение ти желая!!!:)
ТИТ И НА ТЕБ СЛЪНЦЕ ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ И ВСЕ ТУК ДА СИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
vestnitcibogomil написа:
КИЛИФАРЕВСКИЯТ МАНАСТИР И КНИЖНИНА
Килифаревският манастир е с много богата история. Той се намира на три км. южно от сегашния град Килифарево, на десния бряг на река Белица. Съгласно източници, манастирът е основан около 1350 г. от Теодосийй Търновски с помощта на цар Иван Александър (1331-1371) и става негов игумен. Той става средище на организирана и оживена книжовна дейност в България. В него се създава Килифарската книжовна школа, след дългото странстване на Теодосий Търновски, когато се завръща.от полуостров Атон в Търново. Естествено светата обител е построена с разрешението на цар Иван Александър. Манастирът се превръща в духовен център на Килифаревската книжовна школа, която е известна още и като ”Школата на Теодосий Търновски”. Предполага се, че в манастира е основано училище, където получават образование и се подготвят за книжовна дейност монаси от близки и далечни места на българските земи. Съгласно източници, около 1360 г, броят на учениците достига 460 души.. Теодосий превежда сборника на своя учител Григорий Синаит „Глави зело полезние”. Съобщава се, че от този свой учител монахът Тодосий усвоил новото за времето богословско учение – исихизма. Най-изтъкнатите му ученици са Киприян и бъдещият български патриарх Евтимий. В тази школа учат и други изтъкнати български книжовници; Дионисий - митрополт на Молдова, който превежда проповедническия сборник ”Маргарит” на Иоан Златоуст; Младен, който през 1359 г написва апостол за черквата „Св.Спас” в Търново, Сава, Тимотей, Роман и др. Килифаревската книжовна школа, подготвя до голяма степен най-значителната културна проява на късното българско средновековие, а именно Търновската книжовна школа. При завладяването на Търново от турците, манастирът е опожарен и разрушен. Килифаревската книжовна школа прекъсва своята дейност. Впоследствие на това място е възникнал сегашния Килифаревски манастир.
Съгласно източници, през 1974 г., при археологически разкопки са разкрити останките на манастира. Доказва се, че е бил построен в по-стара крепост, охраняваща пътя за Хаинбоазкия проход и подстъпите към Търново. Манастирът е укрепен, крепостните стени следват околовръстния скален венец. Има няколко наблюдателни и сигнални кули. Запазени са два входа – западен и източен, с различна система за затваряне, свързани с път, който отвежда до крепостта. Разкрити са останки от две черкви. Едната е малка по-размери, с богата архитектурна украса по фасадните стени със стенописи. За нея се споменава в житието на Теодосий Търновски. Втората е ранно християнска базилика, просъществувала до края на 14-ти век. Тя е побирала много богомолци – монаси и гости. Покрай северната й страна се откроява широка права улица, от другата страна на която са подредени в една редица седем обширни помещения, всички обърнати с фасадите си към улицата. Предполага се, че там е бил разположен манастирският скрипториум. Освен писатели в него са работили, преводачи, преписвачи, калиграфи, художници – миниатюристи и др.
Съгласно източници, през 1393 г. манастирът е разрушен от турците. През 1718 е възобновен в низината под стария манастир; построена е малка манастирска черква с два параклиса, която няколко пъти е обновявана. По време на кърджалийските набези в края на 18–ти и началото на19-ти век Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. През 1840 г. прочутият майстор строител Кольо Фичето построява днешната голяма черква „Св Димитър”, като запазва източната олтарна стена на старата черква и параклисите. През 1849 г. са изградени големи жилищни постройки с красиви дървени чардаци. В източниците се съобщава, че през 1843 г. тревненските резбари Цоньо и Симеон Витанови, Димитър Ив. Дойковчето и иконописците Досьо Койов (Теодосий Константинов) и Иоаникий папа Витанов изработват дърворезбван иконостас. Той се отличава с ренесансова универсалност на композицията, с богатство и стилистична чистота на орнамента и техническо майсторство и съвършенство на изпълнението. Иконите са индивидуализирани и са с характерните стилови и иконографски особености на тревненската художествена школа.от първата половина на 19-ти век. Отличават се с изтънчен блясък на колорита, нежни заоблени форми и разхубавени фини лица. По същото време тревненските резбари изработват и иконостаса в северния параклис. В южния параклис са запазени стенописи, които се свързват със стиловите традиции от втората половина на 17-ти век, (познати по стенописите от черквата „Рождество Христово” в с. Арбанаси и иконите в с. Присово Великотърновска област) и части от дърворезбован иконостас от първата половина на 18-ти век. Образите в стенописите са аскетични и екзалтирани, но същевременно жизнено убедителни. Формите са изградени декоративно, графично остро, но с широта и замах. Засилва се разказвателността в сцените в границите на установената иконорафия. Фоновете са плоски, едноцветни. Старите части на иконостаса са украсени с хубава плитка полихромна резба и икони, изпълнени в традициите на 17-ти век. От свободно стоящите икони особенно цена е иконата на Иван Рилски (1843) от Кръстьо Захариев.
Град Килифарево е интересна туристическа дестинация. Селото преди 35 години. е обявено за град и отстои на 13 км. южно от град Велико Търново. В околностите му има тракийски могили и тракийско светилище. Римляните са използвали Старопланиския проход Хаинбоаз. Имало е римска крепост охраняваща прохода. Предполага се, че селището съществува от времето на първото българско царство. Източниците съобщават, че по време на второто българско царство Килифарево е с особен статут. В местността „Градът” е била разположена една от крепостите на Асеновци.
През 1816 г. в селището е открито килийно училище, а през 1880 г е построена сградата на „Горното училище”, в което се е помещавала. прогимназията. През 1890-1892 г. е построена сградата на „Долното основно училище” при църквата „Св. Богородица”. В наши дни в Килифарево действа едно училище „Неофит Рилски”. Читалище „Напредък” е основано през 1884 г. В новото читалище ”Напредък” има тетрална сцена, библиотека, помещения за културно масова деинаст - хорова и танцова самодейност и др. Интерес представляват запазената часовникова кула от 1810 г. и черквата „Св. Богородица” построена през 1835 г. на мястото на стара черквица с ценен иконостас, изработен от прочутите тревненски майстори. Забележителност е и църквата ”Св. Архангел Михаил” построена по време на втората българска държава 1186-1396 г., изгорена от населението около 1518-1520 г., за да не бъде поругана от турците. В съвременния си вид под същото име църквата е от 1871 г. В град Килифарево има исторически музей.
Килифарево с неговите забележителности и живописна природа е прекрасно място за одих и почивка. Близо до Килифарево са балнеолечебния курорт ”Воняща вода” и Килифаревския манастир. Към килифаревския манастир има ново туристическо крило. В манастирското землище има построен хотел-ресторант. Килифарево е център на около 70 селища в този край.
Днешният град Килифарево има своето достойно и заслужено място в културно-историрическото наследство на България.
Забележка. Текстът е подготвен като са използвани материали от исторически източници
Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
Килифаревският манастир е с много богата история. Той се намира на три км. южно от сегашния град Килифарево, на десния бряг на река Белица. Съгласно източници, манастирът е основан около 1350 г. от Теодосийй Търновски с помощта на цар Иван Александър (1331-1371) и става негов игумен. Той става средище на организирана и оживена книжовна дейност в България. В него се създава Килифарската книжовна школа, след дългото странстване на Теодосий Търновски, когато се завръща.от полуостров Атон в Търново. Естествено светата обител е построена с разрешението на цар Иван Александър. Манастирът се превръща в духовен център на Килифаревската книжовна школа, която е известна още и като ”Школата на Теодосий Търновски”. Предполага се, че в манастира е основано училище, където получават образование и се подготвят за книжовна дейност монаси от близки и далечни места на българските земи. Съгласно източници, около 1360 г, броят на учениците достига 460 души.. Теодосий превежда сборника на своя учител Григорий Синаит „Глави зело полезние”. Съобщава се, че от този свой учител монахът Тодосий усвоил новото за времето богословско учение – исихизма. Най-изтъкнатите му ученици са Киприян и бъдещият български патриарх Евтимий. В тази школа учат и други изтъкнати български книжовници; Дионисий - митрополт на Молдова, който превежда проповедническия сборник ”Маргарит” на Иоан Златоуст; Младен, който през 1359 г написва апостол за черквата „Св.Спас” в Търново, Сава, Тимотей, Роман и др. Килифаревската книжовна школа, подготвя до голяма степен най-значителната културна проява на късното българско средновековие, а именно Търновската книжовна школа. При завладяването на Търново от турците, манастирът е опожарен и разрушен. Килифаревската книжовна школа прекъсва своята дейност. Впоследствие на това място е възникнал сегашния Килифаревски манастир.
Съгласно източници, през 1974 г., при археологически разкопки са разкрити останките на манастира. Доказва се, че е бил построен в по-стара крепост, охраняваща пътя за Хаинбоазкия проход и подстъпите към Търново. Манастирът е укрепен, крепостните стени следват околовръстния скален венец. Има няколко наблюдателни и сигнални кули. Запазени са два входа – западен и източен, с различна система за затваряне, свързани с път, който отвежда до крепостта. Разкрити са останки от две черкви. Едната е малка по-размери, с богата архитектурна украса по фасадните стени със стенописи. За нея се споменава в житието на Теодосий Търновски. Втората е ранно християнска базилика, просъществувала до края на 14-ти век. Тя е побирала много богомолци – монаси и гости. Покрай северната й страна се откроява широка права улица, от другата страна на която са подредени в една редица седем обширни помещения, всички обърнати с фасадите си към улицата. Предполага се, че там е бил разположен манастирският скрипториум. Освен писатели в него са работили, преводачи, преписвачи, калиграфи, художници – миниатюристи и др.
Съгласно източници, през 1393 г. манастирът е разрушен от турците. През 1718 е възобновен в низината под стария манастир; построена е малка манастирска черква с два параклиса, която няколко пъти е обновявана. По време на кърджалийските набези в края на 18–ти и началото на19-ти век Килифаревският манастир отново е разграбен и опустошен. През 1840 г. прочутият майстор строител Кольо Фичето построява днешната голяма черква „Св Димитър”, като запазва източната олтарна стена на старата черква и параклисите. През 1849 г. са изградени големи жилищни постройки с красиви дървени чардаци. В източниците се съобщава, че през 1843 г. тревненските резбари Цоньо и Симеон Витанови, Димитър Ив. Дойковчето и иконописците Досьо Койов (Теодосий Константинов) и Иоаникий папа Витанов изработват дърворезбван иконостас. Той се отличава с ренесансова универсалност на композицията, с богатство и стилистична чистота на орнамента и техническо майсторство и съвършенство на изпълнението. Иконите са индивидуализирани и са с характерните стилови и иконографски особености на тревненската художествена школа.от първата половина на 19-ти век. Отличават се с изтънчен блясък на колорита, нежни заоблени форми и разхубавени фини лица. По същото време тревненските резбари изработват и иконостаса в северния параклис. В южния параклис са запазени стенописи, които се свързват със стиловите традиции от втората половина на 17-ти век, (познати по стенописите от черквата „Рождество Христово” в с. Арбанаси и иконите в с. Присово Великотърновска област) и части от дърворезбован иконостас от първата половина на 18-ти век. Образите в стенописите са аскетични и екзалтирани, но същевременно жизнено убедителни. Формите са изградени декоративно, графично остро, но с широта и замах. Засилва се разказвателността в сцените в границите на установената иконорафия. Фоновете са плоски, едноцветни. Старите части на иконостаса са украсени с хубава плитка полихромна резба и икони, изпълнени в традициите на 17-ти век. От свободно стоящите икони особенно цена е иконата на Иван Рилски (1843) от Кръстьо Захариев.
Град Килифарево е интересна туристическа дестинация. Селото преди 35 години. е обявено за град и отстои на 13 км. южно от град Велико Търново. В околностите му има тракийски могили и тракийско светилище. Римляните са използвали Старопланиския проход Хаинбоаз. Имало е римска крепост охраняваща прохода. Предполага се, че селището съществува от времето на първото българско царство. Източниците съобщават, че по време на второто българско царство Килифарево е с особен статут. В местността „Градът” е била разположена една от крепостите на Асеновци.
През 1816 г. в селището е открито килийно училище, а през 1880 г е построена сградата на „Горното училище”, в което се е помещавала. прогимназията. През 1890-1892 г. е построена сградата на „Долното основно училище” при църквата „Св. Богородица”. В наши дни в Килифарево действа едно училище „Неофит Рилски”. Читалище „Напредък” е основано през 1884 г. В новото читалище ”Напредък” има тетрална сцена, библиотека, помещения за културно масова деинаст - хорова и танцова самодейност и др. Интерес представляват запазената часовникова кула от 1810 г. и черквата „Св. Богородица” построена през 1835 г. на мястото на стара черквица с ценен иконостас, изработен от прочутите тревненски майстори. Забележителност е и църквата ”Св. Архангел Михаил” построена по време на втората българска държава 1186-1396 г., изгорена от населението около 1518-1520 г., за да не бъде поругана от турците. В съвременния си вид под същото име църквата е от 1871 г. В град Килифарево има исторически музей.
Килифарево с неговите забележителности и живописна природа е прекрасно място за одих и почивка. Близо до Килифарево са балнеолечебния курорт ”Воняща вода” и Килифаревския манастир. Към килифаревския манастир има ново туристическо крило. В манастирското землище има построен хотел-ресторант. Килифарево е център на около 70 селища в този край.
Днешният град Килифарево има своето достойно и заслужено място в културно-историрическото наследство на България.
Забележка. Текстът е подготвен като са използвани материали от исторически източници
Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ОТНОВО И ОТНОВО МЕ ПОКОРЯВАШ!
АКО ИМА ПОСТИНГ В БЛОГА , МОЛЯ ТЕ ДА МИ ГО ПРАТИШ...АКО ЛИ НЕ..ПРОСТО ГО ПУСНИ КАТО НОВ ПОСТИНГ И ГО КАЧВАМ КЪМ ПРОЕКТА!
БЛАГОДАРЯ ТИ !
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
vestnitcibogomil написа:
ВТОРИ АВГУСТ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА
„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наловителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наловителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
МОЛЯ ТЕ ПРИЯТЕЛЮ, ПУСНИ ПОСТИГ И КАЧИ ТЕКСТА..ПРЕКРАСЕН Е..
ВСЕКИ ПОСТИНГ Е РЕКЛАМА НА ХРАМОВЕТЕ НА ДУХОВНОСТ В БЪЛГАРИЯ!
НЕКА ГИ ОТКРИВАМЕ, НЕКА НИ ПОКОРЯВАТ, НЕКА СЕ ГОРДЕЕМ С ТЯХ!
РАДВАМ СЕ ЧЕ ИМА БУДНИ ХОРА КАТО ТЕБ И СЕ РАЗДАВАТ И ТОВА Е ЛЮБОВ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Уважаема Джулия Бел,
Аз изразих моето съгласие, изпратените ви в този постинг текстови материали, които сте одобрила и няколкото, които в неделя (3.01.2010) сутринта Ви изпратих за постинга "села и градове", да ги качите във Вашия блог. Моята молба при качване на Вашия блог е материалите да бъдат с пълните текстове така, както те са титулувани със забележките накрая, след текста и с автора на подготвилия материала. Аранжировките вие знаете по-добре как да направите. Бихте могла да добавите при нужда Ваши неща като допълнения по Ваше осмотрение и желание; текст, ваши стихотворенич, музика, ваши фотографии и т.н. По нататък ще видим след взаимна договорка дали е необходимо да ги вкарвам в мои постинги. Например, ако това се наложи ще бъде изказана благодарност към вас и към евентуалните коментари, ваши допълнения, ако има такива и т.н., вцичко свързано с вас и вашето авторство. Изпратих ви и няколко мои стихотворения.
Преди месеци за Вашите проекти за Рила, Пирин и Родопите бях изпратил текстови материал за едно интересно и известно родопско селище. Пазите ли го? Този материал също е подходящ за постинга "Села и градове". Всички изпратени ви материали са подходящи за темите на постингите които сте формулирала във Вашия блог. Не знам какво е Вашето становище.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www. vestnitcibogomil.blog.bg
(www.istoria.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg)
цитирайАз изразих моето съгласие, изпратените ви в този постинг текстови материали, които сте одобрила и няколкото, които в неделя (3.01.2010) сутринта Ви изпратих за постинга "села и градове", да ги качите във Вашия блог. Моята молба при качване на Вашия блог е материалите да бъдат с пълните текстове така, както те са титулувани със забележките накрая, след текста и с автора на подготвилия материала. Аранжировките вие знаете по-добре как да направите. Бихте могла да добавите при нужда Ваши неща като допълнения по Ваше осмотрение и желание; текст, ваши стихотворенич, музика, ваши фотографии и т.н. По нататък ще видим след взаимна договорка дали е необходимо да ги вкарвам в мои постинги. Например, ако това се наложи ще бъде изказана благодарност към вас и към евентуалните коментари, ваши допълнения, ако има такива и т.н., вцичко свързано с вас и вашето авторство. Изпратих ви и няколко мои стихотворения.
Преди месеци за Вашите проекти за Рила, Пирин и Родопите бях изпратил текстови материал за едно интересно и известно родопско селище. Пазите ли го? Този материал също е подходящ за постинга "Села и градове". Всички изпратени ви материали са подходящи за темите на постингите които сте формулирала във Вашия блог. Не знам какво е Вашето становище.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www. vestnitcibogomil.blog.bg
(www.istoria.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg)
vestnitcibogomil написа:
Уважаема Джулия Бел,
Аз изразих моето съгласие, изпратените ви в този постинг текстови материали, които сте одобрила и няколкото, които в неделя (3.01.2010) сутринта Ви изпратих за постинга "села и градове", да ги качите във Вашия блог. Моята молба при качване на Вашия блог е материалите да бъдат с пълните текстове така, както те са титулувани със забележките накрая, след текста и с автора на подготвилия материала. Аранжировките вие знаете по-добре как да направите. Бихте могла да добавите при нужда Ваши неща като допълнения по Ваше осмотрение и желание; текст, ваши стихотворенич, музика, ваши фотографии и т.н. По нататък ще видим след взаимна договорка дали е необходимо да ги вкарвам в мои постинги. Например, ако това се наложи ще бъде изказана благодарност към вас и към евентуалните коментари, ваши допълнения, ако има такива и т.н., вцичко свързано с вас и вашето авторство. Изпратих ви и няколко мои стихотворения.
Преди месеци за Вашите проекти за Рила, Пирин и Родопите бях изпратил текстови материал за едно интересно и известно родопско селище. Пазите ли го? Този материал също е подходящ за постинга "Села и градове". Всички изпратени ви материали са подходящи за темите на постингите които сте формулирала във Вашия блог. Не знам какво е Вашето становище.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www. vestnitcibogomil.blog.bg
СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ,ЩЕ ОФОРМЯ ТЕКСТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ С МУЗИКА И СНИМКИ! ЩЕ ИМА ПОСТИНГ ЗА ВСЕКИ И ЩЕ ГО КАЧА В ПРОЕКТИТЕ С ТВОЯ НИК И СНИМКА!
ДЖУЛ
(www.istoria.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg)
Аз изразих моето съгласие, изпратените ви в този постинг текстови материали, които сте одобрила и няколкото, които в неделя (3.01.2010) сутринта Ви изпратих за постинга "села и градове", да ги качите във Вашия блог. Моята молба при качване на Вашия блог е материалите да бъдат с пълните текстове така, както те са титулувани със забележките накрая, след текста и с автора на подготвилия материала. Аранжировките вие знаете по-добре как да направите. Бихте могла да добавите при нужда Ваши неща като допълнения по Ваше осмотрение и желание; текст, ваши стихотворенич, музика, ваши фотографии и т.н. По нататък ще видим след взаимна договорка дали е необходимо да ги вкарвам в мои постинги. Например, ако това се наложи ще бъде изказана благодарност към вас и към евентуалните коментари, ваши допълнения, ако има такива и т.н., вцичко свързано с вас и вашето авторство. Изпратих ви и няколко мои стихотворения.
Преди месеци за Вашите проекти за Рила, Пирин и Родопите бях изпратил текстови материал за едно интересно и известно родопско селище. Пазите ли го? Този материал също е подходящ за постинга "Села и градове". Всички изпратени ви материали са подходящи за темите на постингите които сте формулирала във Вашия блог. Не знам какво е Вашето становище.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www. vestnitcibogomil.blog.bg
СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ,ЩЕ ОФОРМЯ ТЕКСТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ С МУЗИКА И СНИМКИ! ЩЕ ИМА ПОСТИНГ ЗА ВСЕКИ И ЩЕ ГО КАЧА В ПРОЕКТИТЕ С ТВОЯ НИК И СНИМКА!
ДЖУЛ
(www.istoria.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg)
vestnitcibogomil написа:
ВТОРИ АВГУСТ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА
„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наложителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
„СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал дори Мидхад паша при посещението си селото през 1864 г. През същата година Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша. Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. След като разказали на пашата за своето намерение, жителите селото потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква.. Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. По същото време под ръководството на легедарната Баба Тонка в Русе пред валията е издействано изгонването на гръцкия владика Синесий.
Стойчо Димитров Кафеджиев сънувал, че недалече от килията има вода. и през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Не след дълго сънят се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода, трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафеджиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафеджиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Кафеджиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. Те са ходил на Божи гроб, затова го наричали Хаджи Руси и хаджи Стойко. За заслуги, като основен дарител хаджи Руси е погребан в църквата.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата, най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважение се е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал с висока култура и иерудиция. Преди да стане свещенник,той бил учител, затова новоселчани се допитвали до него. за всичко Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902 г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали се сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите, борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което в превод означава Ново село и било построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връстник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна независима българска църква.
Забележка; Материалът е публикуван в някои български вестници, без призива в забележката . Камбанарията на църквата и самата постройка се нуждаят от ремонт. Ако блогерите имат възможност биха могли да пратят своята лепта до кмета на с. Ново село Русенско, за подпомагане на наложителния ремонт.
подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев
с. Ново село, Русенско
Уважаема Джулиа Бел,
Не знам дали е възможно да се направи от Вашия постинг обръщение към по заможните блогери, техните семейства близки и роднини към русенци от града и новоселчани, живеещи извън Ново село да окажат макар и скромна помощ според възможностите си и личните желания свързани с ремонта на селската църква.
www.vestnitcibogomil.blog.bg
ПРИЯТЕЛЮ,ЩЕ ГО ВКЛЮЧА КАТО SOS В РЕКЛАМНИЯ,КОЙТО Е В НАЧАЛОТО НА ВСЕКИ МОЙ ПОСТИНГ!
С ОБИЧ ДЖУЛ
цитирайС ОБИЧ ДЖУЛ
Уважаема Джулиа БЕЛ,
Разполагам със снимки и за църквите и за селата, които съм изпратил, но те са правени с фиотоапарат, използващ филмова лента. Въпреки че са вкарани в моите документи не мога да ги птредставя тук със "COPY"; "PASTE".Правих много опити. Съжалявам, че не мога да онагледя текстовете.
Използвал случяя да поздравя узважаемата Джулиа Бел за чудесната родолюбива инициатива и специално автора представил прекрасните илюстрации за историческата църква в с. Червена вода. Много интересен допълнителен матетиал за с. Червена виода е показан в материла "Село Ново село Русенско....." поместен в блога на Джулиа Бел" Градове и села". За това село, съседно на с. НОВО СЕЛО, за негoвата интересна история на книжен носител има допълнителна информация; виж. www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoria.bogomil.blog.bg
с поздрав, уважемние и най-добри пожелания
www.vestnitcibogomil.blog.bg
цитирайРазполагам със снимки и за църквите и за селата, които съм изпратил, но те са правени с фиотоапарат, използващ филмова лента. Въпреки че са вкарани в моите документи не мога да ги птредставя тук със "COPY"; "PASTE".Правих много опити. Съжалявам, че не мога да онагледя текстовете.
Използвал случяя да поздравя узважаемата Джулиа Бел за чудесната родолюбива инициатива и специално автора представил прекрасните илюстрации за историческата църква в с. Червена вода. Много интересен допълнителен матетиал за с. Червена виода е показан в материла "Село Ново село Русенско....." поместен в блога на Джулиа Бел" Градове и села". За това село, съседно на с. НОВО СЕЛО, за негoвата интересна история на книжен носител има допълнителна информация; виж. www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoria.bogomil.blog.bg
с поздрав, уважемние и най-добри пожелания
www.vestnitcibogomil.blog.bg
виж тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2010/01/05/manastiryt-quot-sv-georgi-pobedonosec-quot-grad-pomorie.466705
цитирайkasnaprolet9999 написа:
виж тук: http://kasnaprolet9999.blog.bg/izkustvo/2010/01/05/manastiryt-quot-sv-georgi-pobedonosec-quot-grad-pomorie.466705
НЕВ, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПОДКРЕПАТА!
ВСЕКИ ПОСТИНГ Е БЕЗЦЕНЕН И ОБИЧ КЪМ БЪЛГАРИЯ! ТУК НЯМА ЕТНОСТ,ПОЛ, ГОДИНИ..
ПОКАЗВАХ СПИСАНИЕТО НА ПРИЯТЕЛИ И ТЕ СА ПОКОРЕНИ ОТ ТАЛАНТА, ОТ БУДНОСТТА НА БЛОГЕРИТЕ!
ТОВА Е ПЪТЯ НЕВИ,ПОГЛЕДНИ С КОЛКО ЛЮБОВ СА ПРАВЕНИ..СТОТИЦИ ПОСТИНГИ...ТРЯБВА ДА СЕ СЪБИРАТ...ТОВА Е СЪКРОВИШНИЦА В БЛОГА А АЗ ПРОСТО ЕДИН ПАЗИТЕЛ..
ПОЛУЧИХ ТОЛКОВА МНОГО ПИСМА НА ЛИЧНИ КАТО ПОДКРЕПА..ДУМИ НЯМАМ
БЛОГЕРИТЕ СЕ СТРАХУВАХА, ПРИТЕСНЯВАХА ДА ПИШАТ ОТКРИВО И ГИ РАЗБИРАМ
МЕЧТАЯ СИ ДА ДОЙДЕ ВРЕМЕ И ДА ГО НАПРАВЯТ, КАКТО ТОВА ПРАВЯТ С ПОСТИНГИТЕ СИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
18.
анонимен -
Igumena na Praveshki manastir - Archimandrit Ioan Strashnikov e mnogo duhoven chovek.
28.10.2010 00:09
28.10.2010 00:09
pri nego vsichko e naturalno i genetichno predadeno ot negoviat rod i roditeli ,ponege toi proizhogda ot dreven rod na pravoslavni sveshtenitzi.-"поп Гоше Страшников в лето 1808". google "поп Гоше Страшников" i shte vidite istoricheski dokazatelstva za tova! Triabva da se sreshnete s tozi sveti chovek ,koito az sravniavam s Dalai Lama! ne znam dali ste chuvali za Kalistrat- igumen na Rilskiat manastir,koito pochina i sashto e ot Boboshevo kato nego.
цитирайТърсене
За този блог

Гласове: 61590
Блогрол
1. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" втора част
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. Библиотека
17. Чуден подарък - клипове от demidiin
18. Написано от Вестник "Посредник"
19. от скъп приятел
20. Уникално
21. Виртуални строфи"
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. Библиотека
17. Чуден подарък - клипове от demidiin
18. Написано от Вестник "Посредник"
19. от скъп приятел
20. Уникално
21. Виртуални строфи"