За получаване на книжния вариант,  се обърнете
към издателя и спонсора на книгата-"ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"
 http://pontis.blog.bg/poezia/2010/07/06/stihosbirkata-na-avtori-ot-blog-bg-izliza-ot-pechat-na-9-iul.572811

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АНТОЛОГИЯТА "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"НА АВТОРИ ОТ BLOG BG ПО TV7   - ВИДЕО

http://www.dnes.bg/video/2010/07/15/virtualni-strofi-izbrana-poeziia-ot-blog-bg.94547
 

----------------------------------------------------------------------------

ХРИСТАМ ПРЕД  БНР ПРОГРАМА - "ХОРИЗОНТ"
16.07 19:39 - Христам пред "Хоризонт" - Агресията няма значение, не й обръщайте внимание!!


-----------------------------------------------------------------------------

ХЕНЗЕЛСКИ ПРЕД БНР ПРОГРАМА - "ХОРИЗОНТ"
15.07 11:00 - Интервю

-----------------------------------------------------------------------------

 19:38 - Поезия от четвъртото измерение. Хензелски и Ася.

"Магьосницата ми" на Henzelski, от антологията "Виртуални строфи".

 


 

          "Виртуални строфи" – избрана поезия от Blog.bg 90 творби на 19 блогъри от Blog.bg, част от портфолиото на Investor.bg, са събрани в книгата "Виртуални строфи".

Инициатор на идеята за събирането и публикуването на книгата е на Стефан Черноколев.

 

 
http://www.dnes.bg/video/2010/07/15/virtualni-strofi-izbrana-poeziia-ot-blog-bg.94547
    2949 гледания   |  Още видео

 


http://pontis.blog.bg/  издател и спонсор на книгата "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"


---------------------------------------------

/
http://starbuck69.blog.bg/profile.php
автор на корицата -  "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"



-------------------------------------------------

„Виртуални строфи” Избрано Поезия от автори в блог.бг 2010
тираж: 1000
цена: 6.50   Съдържа 90 творби на 19 автори:


http://blagovestie.blog.bg/  

http://divna8.blog.bg/

http://henzelski.blog.bg/  
http://hristam.blog.bg


http://kleopatrasv.blog.bg/  
http://kosara2008.blog.bg  

http://miaa.blog.bg/  
http://mglishev.blog.bg  
http://min11hetep.blog.bg/  
http://nicodima.blog.bg  
http://osi4kata.blog.bg/


http://pontis.blog.bg/  
http://portishead.blog.bg/


http://qbylkovcvqt.blog.bg/  
http://queerfish.blog.bg/      
/
http://starbuck69.blog.bg/profile.php    
http://womanly.blog.bg  
http://yuliya2006.blog.bg/

ПОЕТИ ОТ  АНТОЛОГИЯТА " ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"
  http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId=135074;;    

Благодаря ти, прекрасна си.

Честито на всички "виновници" за появата на тази книга!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТАЗИ СТИХОСБИРКА!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА ЧЕ ПЪТЕКАТА ПРОКАРАНА ОТ КАЧАК С ИЗДАВАНЕ НА АВТОРИ ОТ БЛОГА НЕ Е ИЗГУБЕНА...

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА СМЕЛОСТТА ДА ИЗДАДЕШ ТАЗИ КНИГА И ДА ПОКАЖЕШ ЧЕ В ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН И СВОБОДЕН САЙТ ТОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ

ТУК ИМА ВСИЧКО ТВОРЦИ, ЧИТАТЕЛИ, СПОНСОРИ,ИЗДАТЕЛИ... И ЕТО КРЪГА СЕ ЗАТВАРЯ И ТОВА Е ПЕЧЕЛИВШИЯ ПЪТ

ЛЕК И УСПЕШЕН ПЪТ НА КНИГАТА"ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"!

БЛАГОДАРЯ ТИ !

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


09.05 22:46 - За няколко стръка треваАвтор: pontis Категория: Поезия
Прочетен: 393 Коментари: 16 Гласове: 36
Последна промяна: 09.05 22:47




Внезапна, безкрайно добра.

Стремителна, с връх от горяща стомана,

ослепително пряма.
Летяща, право в целта.


Сплавта безпогрешна. На

няколко капки вода, втвърдени от вяра,

истинска и трептяща,

проникнали в моята пукнатина.


Разтварям се в тези туптящи сърца

И искам така да остана -

бавно потъваща сфера

в изгрева на твоята далечина.


Да бъда трева, поникнала от влюбени семена

под твоите сигурни ходила.

От малките стръкчета мен да намираш по

пътя си. Устремен.


Тежестта непосилна на твоята воля

по малките стъбла да пренеса,

и да се изпаря, удовлетворен

в оранжевата синева.


Да се изпълня с вярата и смелостта,

за да поникна пак от черната земя.

Отпечатък неравен, грапав,
от любовта ти обгорен.


В белега благословен,

на твоята следа.

ДИ, СЛЕД ТОЗИ ПОСТИНГ ЗАПОЧВАМ ДА ПРЕДСТАВЯМ ВСЕКИ ЕДИН ТВОРЕЦ ОТ СТИХОСБИРКАТА В МОЯ ДОМ!

А СЕГА ТЕ ПОЗДРАВЯВАМ С ЕДИН СТИХ ОТ

04.06 23:23 - Повик...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 237 Коментари: 12 Гласове: 16
Последна промяна: 04.06 23:34



Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.

Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.

Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.

Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.

И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.

Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.

А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата

с ухание на билките и твоя аромат.

Благодаря за хубавата поезия и музика, поднесени със стил! :)))

... хахха

25.04 09:30 - ВЛЮБЕНААвтор: divna8 Категория: Поезия
Прочетен: 1250 Коментари: 56 Гласове: 76
Последна промяна: 25.04 14:51








ВЛЮБЕНА

Случва ли ти се -
сред много хора -
мислено с някого
да говориш,
да чуваш
отговор весел
и да се усмихваш
унесено?!

Да бродиш сам
по улици пусти,
замислен
посоката
да изпуснеш?

С отворени очи
да мечтаеш
и какво ти е -
да не знаеш?




автор: divna8

03.12.2009 19:19 - ЕсенноАвтор: henzelski Категория: Изкуство
Прочетен: 3042 Коментари: 98 Гласове: 42



Вървиш по улицата
сякаш
мелодия върви.
Потичат нотите
във стъпките ти,
запълват ги
със отражения
на облачни очи,
загледани в небето.
Виж,
птица там лети,
а сянката и
пада върху теб
и те покрива
с дъждовни петолиния.
Ще завали
след миг,
след ден,
след век,
след мен...

Браво,добра работа е свършена от всички!
Избрани са най-достойните и талантливи автори,поздравления!

ДЕМИ, ХИЛЯДИ СА ТУК...ХИЛЯДИ ТАЛАНТИ! ТОВА Е ПЪТЯ...


08.07 13:10 - Май не ми беше фенАвтор: hristam Категория: Изкуство
Прочетен: 372 Коментари: 23 Гласове: 32



Слушай, ти,
дето там ми се мръщиш отсреща.
Ако щеш ме хапи,
ала знай, че съм адски гореща.
Потопих се сама,
ей така, на инат, във казана.
Разкрещяха се - "Ах, срамота!
Уж бе истинска дама!
Как можа, как посмя..."
А пък аз на шега им намигнах:
"За нагоре ми трябват крила,
а до тук пеша стигнах."
А във Ада боли
и едва ли го чуваш от мен.
Пък и дяволът - както и ти -
май не ми беше фен.
После му се усмихнах
и стана прохладно. И тихо.
А от Рая пък прихнаха -
дяволът пишеше стихове...

.

БЛАГОДАРЯ ТИ! ЕТО СЛЕДВАЩИЯ СТИХ ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ

БЕЗУМИЕ

Сърцето ми в паяжина омотано
събуди се и заби със сладък стон
Чувствата ми в пяна потопени
изплуваха и заискачаха навън


Ръцете ми немощно примирени
потрепнаха и посегнаха към теб
Устните ми тъжно онемели
разтвориха се като розов цвят


Гласът ми със свойта необятност
достигна вятъра и го завърза
Неочакваната нежност го обгърна
и го прати теб да доведе


Очите ми със зелени мълнии
те пронизаха и плениха с плам
Мислите ми с вълшебни арфи
те доведоха и без Сезам


Усмивката ми те заля ефирно
и те обсипа със светлина
Обичта ми те прегърна свидно
с нечовешка топлина


Любовта ми в пяна от копнежи
избистри се и засия
Необузданите ми стремежи
те заковаха за през нощта


Вълшебно нежни думи
пропълзяха с песента
и истинско безумие
ме врече и завладя

24.07.2008


http://kleopatrasv.blog.bg/?vote

Успех!

Поздравления за всички, които са положили труд да излезе тази прекрасна стихосбирка, Джул!
Уникално изглежда!
Успех и от мен!

пожелавам успех на стихосбирката...Бих желала да я имам с автографи на
авторите. Поздравления от сърце .
Продължавайте напред ,заслужава си ...
Благодаря ти за информацията и хубавата музика ,Джулия Бел !

Поздрави, че правите нещо наистина хубаво.
Горко на завистниците, дето сън няма да ги хване.
Успех! :-)

Джулс, направила си страхотен постинг-презентация!

Поздрави мила !

Интересна идея, реализирана в бързо темпо (приятно-нетипично за българските маниери и стереотипи на действие)
Сериозните стъпки в каквато и да е дейност в България, будят възхищението ми!
Пожелавам успех на това издание, носещо послания от сайта на блог-бг.
Най-хубавото в тази кампания е щастието, усещащо се в постовете и на двете страни - издател и автори.
Иван Богданов от "Буквите" най-сетне има конкуренция в мащабността на мисленето си.
Желая много щастие и здраве на хората свързали се чрез тази книга и попътен вятър на изданието!
Поклон към моите приятелки Джу, Уомънли и Клео!

Сега ще погледна и постинга на pontis :)) Браво на вас!

стиховете на поетите туптят като Сърце...прегръщам те топло............

Книгата...........
прозорец към вечният копнеж за Слънце Е.............благословен е и спонсорът.....,

Много се радвам, че има още една стихосбирка в блога, а като гледам кои са авторите, почти всички са ми в любими блогове, не се съмнявам, че стихосбирката си струва, пожелавам й успех и при първа възможност ще си я купя.

истинска е! :))) ...и много много готина! :) държа я в ръцете си в момента и не знам на кой свят съм! Поздрави чудеснице!

Благодаря ти!
Бъди благословена! :*
С много обич: Люси

Поздрави, Джу ! Гледам, че пак си качила " Безумие ", навярно доста си го харесваш?
И да си на срещата, задължително е!

Радващо е че различни творци се обединяват за нещо позитивно и добро!Тази стихосбирка ще е подтик за създаване на нови хубави авторски творби!На добър час!

01.06 19:40 - не съм от търпеливите, научете се....Автор: kosara2008 Категория: Лични дневници
Прочетен: 814 Коментари: 47 Гласове: 46
Последна промяна: 02.06 01:10








научете се...да обичате

в това
(едва) неизтрещяло време
хващам
куршум със сърцето си
вземам си
всичко( почти)
искам...жадно(като за последно)
без
умора и конденс
направо съм си класика
не се котирам всред пълзящи
предизвестни са слънчевите лъчи
и
м р а з я
(само как)
да ме копират...
кефат ме индивидуалности
обикновено съм на първа скорост
сама си определям пистата
и
разстоянията...

това
тротоари
светофари
пешеходни пътеки
подлези...мрънкания,
непознати пространства...

не ги забелязвам
(ценно, ценно е Времето)
и защото
и
без глас
припявам с птиците...кой твърди, че не мога да летя...

уау, ....летяяяяяяяяяяяяяя,летя,
колкото и както
умея
кротка съм( само) в ъгъла
и
не търся безценно съдържание
в
златни букви върху черен фон...
това взиране е спомен...сега
и тук
хей, я ме виж...позна ли ме, Ден...............

с марков парфюм
и бяла риза
по червени пантофки...
в голям сметанов сладолед...
грижливо съм притулила...тъгата

ла ла ла

всред шарки по пъстроцетна пола...
като
огрее ме Слънчо...искря, искря, горя...

09.07 19:41 - Рисувам те..Автор: miaa Категория: Лични дневници
Прочетен: 236 Коментари: 30 Гласове: 34
Последна промяна: 09.07 22:36



С усмивка те рисувам,

извайвам образа ти съвършен,

не си мисли, че се разтворих

в чувствата вълшебни..



Тях ще нося всяка нощ,

в сънищата само, сред звездите,

опознавайки те бавно, ще премахвам

преградите към теб!



Когато доближа лицето си,

очите ми се потопят в синята безкрая,

ще те позная, без да казвам нищо.

Отново ще те нарисувам ,

отдадена на мига съкровен !

29.06 05:03 - Списъкът с "никога"Автор: mglishev Категория: Поезия
Прочетен: 228 Коментари: 12 Гласове: 10
Последна промяна: 29.06 07:10



на вратата на стаята
като малък окачах
измислени гербове
на царствата
които исках
да съществуват
сетери и кокери
един след друг
през годините
си харесват кьошета
от които ми правят
мълчаливо компания
и остават
в сърцето ми
понякога идват
шумни приятели
на които се радвам
няколко пъти
влизаха красавици
оставяха парфюма си
който не ми се щеше
да проветрявам
друг път баща ми
изпушва цигара
пред бюрото
отваря прозореца
и през него долитат
по малко размисли
последния път
неочаквано влезе
жена каквато

не съм и подозирал
че е възможно
да стъпи при мен
обогатява списъка ми
с никога
където вече има
гимназиални любови
поетеси
блондинки пушачки
по-високи от мен
по-възрастни проклети
ученички словачки
и срещнати случайно
обикновено в списъка
с никога
и в стаята
се влиза най-добре
с червило и вино
но очевидно може
и с притеснение

20.05 20:50 - РазстрелАвтор: min11hetep Категория: Поезия
Прочетен: 348 Коментари: 20 Гласове: 35



Недопито
кафето дими
и нагарча
с думи
увиснали
отровни стрели.

Вратата
е призрак неканен
и пропаст,
повтаряща някак
всичко,
което боли.

Разделено
на "мое" и "твое"
се моли
за сбогом
или с прошка
пак да градиш

04.07 11:42 - Минути от времената, когато пишех...(8)Автор: nicodima Категория: Поезия
Прочетен: 152 Коментари: 13 Гласове: 19



***
Очите му не са небесносини,
нито с отблясък режещ на сапфир,
ни бистра дълбина на горски вир,
ни синкав дим над есенни градини...
Не са и лъчезарен цвят на лен,
не са река спокойна в зимен ден...
Пронизват изпод сенчести ресници
две хладни и замислени зеници...

В чиято сила вече се съмняват -
когато ме погледне, се стопяват...

10.02.1992

ИВАН БОГДАНОВ..ИЗДАТЕЛ С МОДЕРНО МИСЛЕНЕ И ШАПКА МУ СВАЛЯМ!

ТОВА Е ПЪТЯ..ВЯРВАМ В ТОВА!


10.07 09:05 - познавам теАвтор: osi4kata Категория: Поезия
Прочетен: 53 Коментари: 3 Гласове: 10
Последна промяна: 10.07 09:10






Познавам те от хиляди години...
Живеехме във първобитна пещера,
бяхме неуки и безименни,
но те обичах. Не като сестра.

Познавам те от древната Елада.
Ти беше Александър, аз – хетера.
Разпалваше кръвта ми млада.
Беше прекрасно, сякаш беше вчера.

Познавам те от Цезаровите покои.
Не ме ли помниш? Аз съм Клеопатра!
Душата ти и разумът ти бяха мои.
Не ги поиска никога обратно.

Познавам те от йезуитска клада.
Ти ме осъди върху клони да горя.
Помисли ме за вещица тогава,
ала със мен във огъня умря.

Познавам те. Ти беше тъжен рицар,
най-благородният идалго -
Дон Кихот.
Не бях тогава Дулсинея. Бях искрица.
Дарих те с Вечния живот.

Познавам те от хитлерово време.
Загинахме във лагер на смъртта.
Живота ни – успяха да отнемат,
но любовта ни оцеля.

Познавам те и днес. Ти мене също.
Привличаме се. Това е неизбежно.
Харесва ми, когато ме прегръщаш.
Напомняш ми за миналото нежно.

03.06 21:24 - Трудно проходимоАвтор: pontis Категория: Поезия
Прочетен: 217 Коментари: 11 Гласове: 21
Последна промяна: 03.06 21:41



(на Джулия Бел)



Каменна улица.

Може би моята.

Влива се успоредно, почти,

или се пресича, на кръстовище, с твоята.


Камъните се редят, еднакво кръгли,

блъскат се един във друг, и пращят, като яйца.

Спомнят си някогашното аз,

Времето на скали.


А ние стъпваме, все още,

или се спъваме.

Спираме се, отстояваме,

непреодолимо всеотдайно, своето непостоянство.




Протягаме се отчаяно, за да се хванем, за тях.

Стъпките броим,

от каменните резки,

по изранените си гърди.


Камъни, като канари,

порастнали внезапно или очаквано бавно,

изправени пред нас, в нощта като луна

или рано призори.


Големи и кръгли, като мечти.

Ръбести и твърди,

наредени в правоъгълна форма, като фаланга

от споделени съдби.


Минаваме между тях,

като по чудо оцеляваме още

в натрошения изстрадан каменно

прах. Или си внушаваме.

12.07 19:17 - В отговор на " Колко неща само " - kleopatrasvАвтор: portishead Категория: Поезия
Прочетен: 389 Коментари: 29 Гласове: 61



И колко пъти прошепвах
в съня ти...тръпките
докато те обгръщах
бавно със събуждането ти и още не..
не спирах, а сънувах те и приближавах...

и колко пъти се плъзвах сред...
докосванията ти - жарещи до утрените..
разтварящи се навсякаде покрай теб
и в мечтите бавно изгряваха със сълзите..

и в колко думи се откривах
дори и само за миг..
и в римите не спирах
да изпивам твоя лик...

и с колко откъснати ухания..
следвах падащите розови листа
и въпреки тези бълувания..
разпознах линията на тази съдба..

и до колко безсъния се спирах..
нагоре в Пълнолунията...
и те отпусках в прегръдката си
от сиянието в неизмирима тишина..
оставяща ме без дъх...

13.07 11:16 - И пак...Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 13.07 11:17





Отново минавам
по твоята улица,
до болка позната
и скъпа, и...
Намирам следите си
пътека направили,
към теб...
Не търся теб,
зная, че те няма.
Измислям те
по спомен...
Отворен е прозорецът,
както обикновно,
тихо е - необикновено,
музиката твоя -
няма я...
Самотна пчела на стъклото -
търси пътя си,
изгубила своята улица.
С нея се втурват думите,
като вихър в душата ми,
жужат в мислите ми...
Обичам ги, думите.
Ония, нарисувани от теб,
тук
на твоята улица,
нарисувани за мен...

И вкуса на цигарата,
твоята цигара,
как искам пак от нея...
да си дръпна.

30.06 14:59 - БАБИНОТО БЯЛО ЦВЕТЕАвтор: queerfish Категория: Поезия
Прочетен: 109 Коментари: 15 Гласове: 16






Схлупена къщурка, недимящ комин.
Залостена врата с изсъхнал клин.
Скърцане пропуква тишината
и отваря се пред мен вратата.
Не, не смея прага да прекрача,
пусто-празна стаята е в здрача.

В затворените ми жални очи
отново усмихваш се, бабинко ти.
Коте доволно мърка ти в скута,
прежди преде си в уюта.
Комина весело-блажен дими,
гали ми нослето с миризми.
В чудни ритми игриво къкрят,
бобени зрънца в гърнето пъплят,
сякаш пеят твоите песни чудесни,
чуруликащ хор от ангели небесни.
А пък содената топла питка
накичена е гиздаво със плитка.
С пръсти, топнати във златни багри,
милва ме с дъх от ароматни пари.

Часовникът от шкафа си мълчи.
Не, не смея да отворя аз очи!
В двора бяло цветенце цъфти,
сгушено в прораснали треви.
С бисерни тичинки нежно ме гледа
на баба душицата крехка и бледа.
Дъждът по керемидите се стича.
На сълзите ли горчиви той прилича?!


Послепис: Стихчето е инспирирано от спомените на pontis за нашите мили баби, които ни дадоха най-топлите частици от себе си!

14.06 09:49 - СИНЯ МАГИЯАвтор: starbuck69 Категория: Лични дневници
Прочетен: 813 Коментари: 25 Гласове: 57




В синевата на летните дни
търся време за малко прохлада.
Сякаш бряг, към който бързат вълни,
е моята малка мансарда.
От тераската виждам морето -
сапфирено нежно блести.
Нещо истинско трепва в сърцето,
щом душата чайка-лети.
Морскосин блести небосвода
и се спуска към залива пак.
Лятото, гордо се качва на борда,
аз съм негов покорен моряк.
Синя магия града преобръща,
плажът изпълва се с глъч.
победоносно Любовта се завръща,
върху летен пясъчен лъч.
В прекрасен коктейл се размесват мечтите,
жадно пия от него сега.
Това е сиропът вълшебен на дните,
който в синьо променя света.
От моята мансардичка виждам морето –
сапфирено нежно блести.
Вкусът от коктейла докосва сърцето,
а Любов
върху устните
пак се топи...

Кирето, 14.06.2010,Бургас 01.53ч.

25.05 17:04 - Присъда с право на помилванеАвтор: sarcezlatna Категория: Лични дневници
Прочетен: 138 Коментари: 6 Гласове: 7







тъмен става гласът ми
все по-непрозрачен
тъй дълго мълчал
и отсъствал
стискан зад зъби
до счупване
изтърпяващ
още ден
още нощ
без да каже: обичам те!
поне насън
поне на теб
или на вятъра

27.04 07:35 - Чуй мелодията....Автор: womanly Категория: Поезия
Прочетен: 307 Коментари: 24 Гласове: 18



Чуй мелодията на моята душа...
За теб пее песен - с чудни слова.
Зове те – с нежност и вдъхновение,
Да направи пред теб – откровение!

„Щастлива съм аз и те обичам...
В чистата си любов ти се вричам.
Пред теб съм напълно откровена.
Моя единствена любов – неземна!

Не вярвах аз в приказки и чудеса...
Но ето, че ти - сам опроверга това.
С мечтано вълшебство ме обгърна,
пулса и трепета на сърцето ми възвърна!

Душата ми с цветни багри оцвети...
Въздуха, блясъка и светлината си ми ти.
Обичам те! Живота си ти подарявам.
С този стих – аз ти се отблагодарявам”!

КЪМ ГОЛГОТАТА»

;



Нося кръста си по каменна улица,
вървя, няма сълзи а сърцето кърви.
Зная така трябва и нося го,
за тез и другите дето ще дойдат.

Нося кръста си по каменна улица,
падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, скри се.

Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
Мисли в мен бият се - съмнение,
тоз червей и до мен допълзял е.

Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя като душите на хората.
Хладна е тя като сърцата им
и болка, защо мен ме превзема.

Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе и болка вече нямаше,
не бях сам в тази пустиня.

26.04.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Но освен авторите ,гледам и един друг списък ,който искренно ме разсмя.
Ми той Тони 2 нали нанякъде замина , пък сега се събрала цялата дружина :))))))))))))))

ИЛЯ, ЗНАЕШ ЧЕ ТЕЗИ КУКИ СА НУЖНИ ТУК...ДИГАТ ВЪЛНАТА И БРОЯЧА КАТО ЛУД..МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

А В АМЕРИКА МОДЕРНО БИЛО ДА СЕ ЗАСНЕМАТ ДАВЕШИ СЕ ХОРА..ГОЛЯМА НАСЛАДА БИЛО И МНОГО СЕ ПЛАЩАЛО ЗА ТЯХ

ПАРИ ..ПАРИ МИРИШЕ НА МРЪСНИ ПАРИ И МОЯ ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ

Фалшиво, мирише на пари,
на сметки плитки, лесни.
На суета, мечта от пясък,
на зов примамващ, скучен.

Фалшиво, мирише на пари,
във въздуха се витае и се носи.
Попива в тялото, в ума
и омерзен се чувстваш после.

Фалшиво, мирише на пари,
на тела осквернени, млади.
На дух пропит, без идеали,
на живот безплоден, срам.

Фалшиво, мирише на пари
и някак си лукаво е навред.
На очите сластни ти не вярваш
и мислиш си че си изгубен там.

Фалшиво, мирише на пари,
на живот без стойност, жал.
На мърша, гнилост, простота
а ти защо си там, не знаеш.

20.06.07.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Успех! :) Бъдете здрави и влюбени...

БЛАГОДАРНОСТ КЪМ РЕДАКТОРКАТА НА ПЪРВАТА СТИХОСБИРКА В БЛОГА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много се радвам за всички вас! Всичко изглежда перфектно!
Прекрасно е, когато сродни души се обединяват за нещо добро!
Много вдъхновение и попътен вятър!
Страхотен постинг, Джу!

Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих.

Колко струва свободата,
да се опазиш, да си жив.
От делфини уж найвни
и от акули озъбени от гняв.

Колко струва свободата,
когато те притискат и си ням.
Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш.

Колко струва свободата,
ако я няма, какво си ти?
Жалък червей лазещ по земята
и молещ се за мъничко живот.

14.08.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ

всички стихове, които си публикувала в коментарите си!

:) Поздрави за инициативата и нека се чете и в реала тази стихосбирка! Искрено й желая успех!

ЗВЕЗДИЦА МОЯ ЛЮБИМА БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!

С ОБИЧ ДЖУЛ

и че се сети, и че подсети, и за всичко, слънце! :***

От все сърце на стихосбирката !

... това на практика не е стихосбирка, антология е :)

Сега с известно притеснение виждам, че тук много от текстовете са любовни. Ужас, почувствах се лирик, а това е етикет, който бих искал да избягна.

mglishev, знаеш че Стефан ни помоли всеки сам да си избере творбите !
Аз пратих три философски стихчета, така че не си сам... и други има!

с обич Джулия Бел

Благодаря за удоволствието!

Уважаема Джулия,
Убеждавам се, че ти си не само добра и талантлива поетеса, но и добър организатор на фенове, които както виждам са достатъчно много, за да те радват с доброто, което правиш. Дерзай! Успех!


http://www.youtube.com/watch?v=_Y5ikAyE64Y&feature=related

www.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!
КАКТО КАЗА ЛЮСИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗИЯ ТВ 7..НАДУШВАМЕ СЕ СРОДНИ ПО ДУХ И ТОВА Е

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Винаги съм поддържала мненитето,че авторите от интернет пространството трябва да се обединят и работят заедно, за да могат да оцелеят във времето, когато държавата не иска да знае за тях!
Още веднъж - моите поздравления за инициативата!

Чудесни автори си подбрала, Джули!
Благодаря ти! Нова съм тук и ме насочваш като маяк в необятно море!

Фрея я няма!

Здравей те,
Мога да спонсорирам издаването на вашата книга, ако притежавате авторските права. Ако имате интерес не се колебайте да се свържите с мен. nima@gbg.bg nima.bg
GSM 0888800166