Да ти казвам, този наш Милан е превъртел.Знаех си аз още кога дойде в наше село че не читава работата, но сега веке съм сигурен...луднал е.
Он с нас селяка не приказва, само с дечурлигата.Той ги търси, те го търсят, какво толкова си приказват ..не зная.
Но кажи ми де, нормално ли е само с деца да говориш...питам те друже?

Сутрин ние в тъмно одим да хванем водата, да поливаме..битка голема.
А он раницата, обувки... гаче са от войната и балкана обикаля. Що търси това диване, що?

Нема да насади дръвчета, да ги реже, пръска, бере...ягоди на лехи да гледа, компоти да прави...
У балкано..у гората...на готово да бере...ех че лесно...

Наш селяк е свикнал трудното да търси, да му кажат после аферим, работен челяк, ценен значи.

Сутрин да стане, да тропне, врява да вдигне...та цело село да го чуе че е ранил...
Да се провикне на домашните, та да се разбере кой е стопанин дома.

А Милан гласеца не мож му чуеш, тихо, тихо говори... гаче ша краде, страх ли е, що ли?

Обед стане, ние легнем под дървото на сенка да починем. А он сушилки прави от дренки, шипки, гъби и какво ли не...
И мусалски чай суши..разправял на децата че бил вълшебен. Царя все от него пиел, та затуй му викали царски.

Гледам го през плета този тарикат, гледам го, псувам го и ще се изям от яд.
Вечер седнем, жената бега ракийка да донесе, салатка...пием яко, както работим.
Тате казваше че кога пиеш забраваш, та на  сутринка пак да се излъжеш да тръгнеш да работиш

А не като наш Милан, ние пием, он книга чете..
Оти ти е серсемино тя..да те не рани, да не ти свърши работата?

И да ти кажа кога вечер пия, все него псувам..и на глас, високо да ме чуе
 А он безсрамника погледне ме през очилата, усмихне се и гаче ме няма...

11.07.2011
ДЖУЛИЯ БЕЛ