Ето отново пак се завръщам,
мой роден, мой любим дом.
Сълзите в очите напират    
и всичко в мен, стене от обич.        

Ето тново пак се завръщам,    
мой български, мой корен як.    
С мирис на бор, на здравец,    
ти ме посрещаш, приветстваш.          

Ето отново пак се завръщам    
и небето до болка познато е.    
И лицата на хората, усмивките    
и вятъра галещ, нежно прегръщаш.          
06.06.2009    
ДЖУЛИЯ БЕЛ