Когато станеш на дванайсет,    
света отваря за теб.    
Емоция залива, зениците отваряш  
и влюбваш се за първи път.    

Когато станеш на двадесет и четери,   сърцето ти гори от страст .   Откриваш истинската си любов  
и фламенко с нея затанцуваш.    

Когато станеш на тридесет и шест,   емоция с мъдрост се борят.  
Жънеш чар, покоряваш свят  
и сякаш света е необятен.    

Когато си на четиресет и осем,  
във теб събужда се духът.  
И ти твориш като последно  
а на суетата обръщаш гръб.    

Когато станеш на шейсет,  
тихо в теб пристъпва мъдростта.  
На амбицията гледаш иронично  
и береш плодовете на есента.    

Когато станеш на седемдесет и две,   живота ти виси на косъм.  
Да прекрачеш прага или не,  
ти...само ти решаваш.    

Когато станеш на осемдесет и четери.  
Към миналото все се връщаш.  
В бъдещето не се виждаш,  
затваряш се, озърташ се самотен.    

Когато станеш на деветдесет и шест.   на смърта гледаш с присмех.   Та ти прецакал си я до днес,  
какво повече, да те взима... 

06.08.2011  
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много мъдрост има в стиха ти.
Толкова вярно си усетила праговете в човешкия живот!
Важното е да изживеем пълноценно всички етапи на развитието си и да се наслаждаваме на настоящия миг!
Споделям посланието!

Благодаря за коментара ти! Обичам да идвам в твоя дом!