Какво да ти кажа, дарба имах,  
пишех стихове, талант бях.  
Всеки ми предричаше слава  
и аз вярвах, ще стигна върха.          

После някак ми писна,  
от високо започнах да гледам.  
Кусури намирах във всеки,  
не можеха с мен да се сравняват.       

Тъй минаха години, остарях,  
на живота озъбен все бях.  
От толкова злъч, от толкова омраза   и таланта изгуби се и го няма.          

И гледам днес със злорадство  
и мразя всеки, дори себе си.  
Как така стана, все се питам,  
в тази черна яма да падна...      

Като прочетох черна яма, се сетих и за черна дупка, което си е едно и също!
От западен университет ме бяха издирили и чрез нашенски професор ми предложиха договор Предварителен, естествено!
Но аз се колебаех, смятах ,че и тук ще се реализирам!?
Професорът ме гледаше като гръмнат Чудеше ми се, гарантирал е за мен, че ще оправдая очакванията им, познава ме, а аз се дърпам, искам да остана в тази черна дупка!? България имаше предвид!
Не ме разбира?
И аз сега не се разбирам!

Хубава Нова Година, желая ти здраве и творчески успехи!

Благодаря за силния коментар!
Успешна година ти желая и много здраве!