Постинг
11.08.2022 17:47 -
Трансформация
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 918 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2023 21:48
Прочетен: 918 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 21.04.2023 21:48
Капка дъжд на стъклото, самотен бегач,
ням предвестник на буря надвиснала тихо,
неудобни въпроси се лутат в кръг пак,
без пощада се впива отровното жило
на съдбата зловеща, сломена, без дъх,
все опитва живота ми в релси да вкара,
но изплъзва се той към поредния връх,
после пада от там, сякаш ново начало
дава свежи крила на душата бездомна
и полита нагоре, натам, надалеч,
към мечти и неволи, към стряхата родна,
що калила е чувствата в огън и лед.
Не усещам ни болка, ни вятър, ни студ,
непосилна е вече смъртта, безпредметна,
недокоснати мисли, безплътен и чужд
за човешкия род, нежелан и обречен
все на нея, най-ярка от всички в нощта,
сред небето безкрайно, потънало в пламък,
необятно далечна тъй нежна звезда,
разтопила сърцето превърнато в камък.
ням предвестник на буря надвиснала тихо,
неудобни въпроси се лутат в кръг пак,
без пощада се впива отровното жило
на съдбата зловеща, сломена, без дъх,
все опитва живота ми в релси да вкара,
но изплъзва се той към поредния връх,
после пада от там, сякаш ново начало
дава свежи крила на душата бездомна
и полита нагоре, натам, надалеч,
към мечти и неволи, към стряхата родна,
що калила е чувствата в огън и лед.
Не усещам ни болка, ни вятър, ни студ,
непосилна е вече смъртта, безпредметна,
недокоснати мисли, безплътен и чужд
за човешкия род, нежелан и обречен
все на нея, най-ярка от всички в нощта,
сред небето безкрайно, потънало в пламък,
необятно далечна тъй нежна звезда,
разтопила сърцето превърнато в камък.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.