Постинг
13.08.2022 10:15 -
Къде си?
КЪДЕ СИ?
Къде е любовта, с която те докоснах,
когато се събуди в утрото на своя ден?
Пророни ти сълза – искрена, красива, нежна...
Била е тя за друг, а не за мен.
Къде е слънцето, с което те дарих,
опитвайки да дам усмивка, светлина, живот?
Тогава аз една мечта открих
за общо щастие под твоя небосвод.
Защо бе болката в очите ти, любима,
страхът от наближаващата нощ?
А нужни бяха спомени незабравими,
окъпани от лунната вълшебна мощ.
Сега къде си, все още помниш ли лъчи,
които те събуждаха във моите мечти?
И знай, че всички твои искрени сълзи,
се раждат първо в моите очи...
- - -
Може би слабост е когато говоря
това и все питам „защо”?
А силата е когато вратата затворя
след себе си и потъна в нощта.
Ако наистина си спомняме за любовта като за светлина и нежни, чисти сълзи - това е щастие! И няма смисъл да затваряш вратата - няма как да избягаш от нещо, което е в спомена - и в сърцето.
Красиви стихове! Поздравления, Вал!
цитирайКрасиви стихове! Поздравления, Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол